О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 467

гр. София, 12.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1642 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. В. срещу решение №2400 т 19.04.2024 г. по в. гр. д.№60/2023 г. на СГС. С обжалваното решение е потвърдено решение №7421 от 01.07.2022 г. по гр. д.№59864/2021 г. на СРС, с което е отхвърлен предявеният от В. С. В. отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, че не дължи сумата от 5561.37 лв., главница, 608.07 лв., разноски за юрисконсулт и 130 лв., арбитражни разноски по изпълнителен лист, издаден на 11.03.2016 г. по т. д.№1401/2016 г. на СГС, като погасени по давност и по който е образувано изп. дело №20219240403775 на ЧСИ с рег.№240.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения и възражения на страните и да обоснове решението си. 2. Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност, искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ, подадено по прекратено по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнително производство. 3. Длъжен ли е съдът да съобрази фактите от значение за спорното право, настъпили в рамките на исковия процес. 4. Прекъсва ли се започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност, чрез предявяване на иск за отричане на вземането от длъжника срещу кредитора.

Ответникът по касация „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение..

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като позовавайки се на т.10 от ТР №2 от 2015 г. по т. д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е приел, че предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността, от предприемането на последното принудително действие започва да тече нова давност и това правно положение се прилага и остава валидно независимо от настъпилата по делото перемпция по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК - перемпцията е без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, а единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Счел е, че след 16.05.2016 г. – датата на последното изпълнително действие по образуваното през 2016 г. изпълнително дело, давността е прекъсната с депозирана от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД молба вх. №26883/24.09.2018 г. за конституиране на нов взискател с изрично искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, като е посочил, че самото искане за конституиране на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането, а прекъсване на погасителната давност настъпва само ако в молбата за конституиране на правоприемника като взискател е посочен и изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, каквото в случая е направено от страна на кредитора. В този смисъл и тъй като в периода от 24.09.2018 г. до датата на исковата молба - 19.10.2021 г. не са изтекли пет години, които да водят до погасяване на процесното вземане по давност, е достигнал до извод, че не е осъществен фактическият състав на чл.439 ГПК и искът подлежи на отхвърляне.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

При постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил изцяло с практиката на ВКС по приложение на чл.235 и чл.236 ГПК, като е изложил мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, а така също и фактически констатации и правни изводи, след подробно произнасяне по всички доводи, възражения и искания на страните. Доводите на ищеца във въззивната жалба са се отнасяли единствено до правното значение на изпълнителни действия, извършени по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, като въззивният съд е изразил подробно становище по този въпрос, съвпадащо напълно с дадените в т.3 от ТР по т. д.№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, съгласно които погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Доводи относно изтичане на погасителната давност в хода на исковия процес не са въвеждани във въззивната жалба, поради което в решението липсва произнасяне по този въпрос (а и по свързаните с него трети и четвърти от въпросите, поставени в изложението, които не са обусловили решаващата воля на съда), но следва да се посочи, че съобразно споделяната от настоящия състав практика на ВКС, изразена в решение №50017 от 27.03.2023 г. по гр. д.№720/2022 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, предявяването на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла давност, спира давността, респективно позоваването на погасителна давност, изтекла в хода на процеса по предявения ОУИ (чл.235, ал.3 ГПК) се явява винаги неоснователно.

С оглед изложеното касационно обжалване не може да бъде допуснато, а предвид изхода на правния спор касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2400 т 19.04.2024 г. по в. гр. д.№60/2023 г. на СГС.

ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.