Производството е образувано по касационна жалба на Н. М. А. Л. А. Д., гражданин на К. Й., чрез пълномощника му, против решение № 12 от 26.01.2010 год., постановено по адм. д. № 2137/ 2009 год. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗДМ-61 от 5.02.2009 год. на директора на Дирекция "Миграция" при НС "Полиция" - МВР за налагане на принудителни административни мерки "принудително отвеждане до границата на Р. Б. и забрана за влизане в страната за срок от 2 години". Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество.

Производството е започнало по жалбата на Н. А. Д. против заповед № ЗДМ-61 от 5.02.2009 год. на директора на Дирекция "Миграция" с правно основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ за принудително отвеждане до границата на чужденец и налагане на забрана за влизане в страната за срок от две години. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Решението е частично неправилно. Съдът е обсъдил всички наведени и релевантни за спора оплаквания, съобразно ангажираните по делото относими доказателства, но при неправилно прилагане на материалния закон. Законосъобразността на индивидуалния административен акт се проверява към момента на неговото издаване.

В случая релевантните за фактическия състав на нормата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ факти са безспорно установени по делото -...