№ 958/09 г.

София, 19.01.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният

касационен съд на Р. Б, четвърто гражданско отделение, в съдебно

заседание на седми декември, две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.

ЧЛЕНОВЕ: В. Р.

С. Б.

при

участието на секретаря Ю. Г

изслуша

докладваното от съдията Н.З

гражданско

дело № 3693/2008 година.

Производство за разглеждане на касационна жалба по чл. 290 ГПК.

О. Д. е подала касационна жалба срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1219/2007 г., с което е признато за установено, че Д. е собственик на конкретно описани гори и земи от горския фонд в землището на гр. Д.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, с което е прието, че общината не е притежавала собствеността върху процесните имоти до тяхната национализация, тъй-като то не е съобразено с доказателствата по делото и конституционните принципи за защита на собствеността.

Д., като ответник по жалбата, представлявана от И. а. по горите, счита въззивнвото решение за обосновано и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

При касационната проверка, се установи следното:

Правният интерес на предявеният от държавата установителен иск за право на собственост е обусловен от Решение № 39-Г/21. 10. 2003 г. на Общинска служба по земеделие и гори, гр. Д., с което е признато на О. Д. правото на възстановяване на собствеността й върху процесните имоти в стари реални или възстановими граници по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗВСВГЗГФ (ЗАКОН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБ. В. Г И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД). Въззивният съд се е позовал на безспорния факт, че в резултат на национализацията по Закон за стопанисване и ползване на горите от 1948, всички земи и гори, включени в горския фонд, са държавна собственост. Ответникът по иска, О. Д., основава правото си на притежание на имотите в резултат на реституция, осъществена с посоченото решение на поземлената администрация. Решаващият съд правилно е констатирал, че това решение не обвързва държавата, тъй-като тя не е участвала в административното производство за възстановяване на собствеността. В случая се касае за гражданскоправен спор, чието разрешаване е от компетентност само на гражданския съд, при което той е длъжен самостоятелно да прецени имуществените права на спорещите и да не се съобрази с решението на поземлената администрация, ако то не съответства на закона. По този начин е действал и въззивният съд по настоящото дело. Той е обсъдил възраженията и доводите на ответната община, че до национализацията от 1948 г., е била собственик на спорните имоти, които са й отстъпени от държавата за вечно ползване. Същевременно съдът е направил задълбочен анализ на нормативната уредба по законите за горите от 1887 г, 1904 г., 1922 г. 1925 г. и 1928 г., в резултат на което обосновано е приел, че горите, отстъпени от държавата на общините за вечно ползване, т. н. „балталъци”, независимо че са били определяни като общински гори, фактически са останали собственост на държавата. Варненският окръжен съд е приложил точно относимият към спора закон и като се е позовал на § 5 Преходни и Заключителни разпоредби ЗВСГЗГФ, който отрича реституцията по този закон, за вещното право на ползване, предоставено от държавата на общините преди 1948 г.., вкл. за горите „балталъци”. Ответникът по иска, О. Д. се позовава на права, произтичащи от ЗВСГЗГФ и в качеството му на специален закон, той е приложим за разрешаване на възникналия спор. При наличието на забранителната норма на § 5 от същия закон, следва да се приеме, че общината няма право на възстановяване на спорните имоти. Тази възможност би съществувала само за гори, които общината е придобила и притежавала като частно имущество до национализацията през 1948 г., но такова твърдение и доказване по делото не е направено.

По изложените съображения следва да бъде оставено в сила въззивното решение като съотвено на закона и обосновано от доказателствата по делото.

В съответствие с чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК, касационният съд определя за правилна практиката, произтичаща от обсъжданото решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1219/2007 г. по въпроса, че общините не са били собственици на горите, които са им отстъпени от държавата за вечно ползване, т. н. „балталъци” и по въпроса, че правата на общините, позоваващи се на решение на поземлената администрация за възстановяване на собственост по реда на ЗВСГЗГФ, следва да се преценяват съобразно всички разпоредби на този специален закон и Правилник за прилагането му и конкретно на § 5 от закона, който отрича реституцията на гори, предоставени от държавата на общините за вечно ползване.

Върховният касационен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 31. 3. 2008 г. по гр. д. № 1219/2007 год. на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА О. Д. да заплати на Д., представлявана от И. а. по горите, по сметка на Р. дирекция по горите – В., сумата 500 /петстотин/ лева адвокатско възнаграждение за процесуалната защита от юрисконсулт Б. Х.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: