Р Е Ш Е Н И Е

№ 959/09 г.

София, 06.01.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември, две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при участието на секретаря Ю. Г

изслуша докладваното от съдията Н.З

гражданско дело № 3744/2008 година.

Производство за разглеждане на касационна жалба по чл. 290 ГПК.

Н. И. А. от гр. С. е подал касационна жалба срещу решението на Софийския апелативен съд по гр. д. № 304/2008 г., с което е потвърдено решение на Софийския градски съд по гр. д. № 3103/2006 г. за отхвърляне на иска му за сумата 1362.20 лв. – неизплатена част от обезщетението по чл. 261, ал. 1 от Закон за МВР, равняващо се на двадесет брутни месечни възнаграждения при освобождаването му от служба поради пенсиониране.

Ответникът С. д. „П”, гр. С. не е е взел становище по касационната жалба.

След проверка, касационният съд установи следното:

Съгласно исковата молба, подадена от А., първоначалният размер на иска му за заплащане на обезщетение по чл. 261 ал. 1 ЗМВР е сумата 23 200 лв.. В хода на първоинстанционното производство, въз основа на заключение на счетоводна акспертиза, претенцията е редуцирана до сумата 21 202.20 лв.. По време на същото производство, ищецът е направил признание, че ответникът му е заплатил сумата 19 840 лв., като обезщетение по чл. 261, ал. 1 ЗМВР, в резултат на което ищецът е поддържал иска за разликата или за сумата 1362.20 лв.. Първоинстанционният съд отхвърлил иска за тази сума, като е приел, че дължимото обезщетение по чл. 261, ал. 1 ЗМВР е в размер на сумата 19718 лв., която е била изплатена от ответника на ищеца, тъй-като последният не е установил твърдението си, че е заемал оперативна длъжност, за която е получавал процентна добавка към месечното си възнаграждение. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила решението, но по други съображения. Приел е, че обезщетението по чл. 261, ал. 1 ЗМВР се определя от последното пълно месечно възнаграждение, и в случая, това е възнаграждението, получено от ищеца за месец юни 2006 год., в което не е включена надбавката от 7 %.

Изводите и решението на апелативния съд са неправилни – несъответни на закона.

Във въззивното производство е представено удостоверение № 284/10. 3. 2008 г., издадено от СДВР, с което е удостоверено, че при прекратяване на служебното правоотношение на А. на 21. 7. 2006 г., той е заемал оперативна длъжност – „началник група „К” на П. управление – П. при 08 РПУ София. Този факт е признат и от процесуалния представител на ответника, юрисконсулт С. в съдебно заседание на 5. 6. 2008 г. пред апелативния съд. Няма спор по делото, че за държавните служители, заемащи оперативна длъжност в системата на МВР, се заплаща 7% увеличение на месечното възнаграждение, считано от 1. 6. 2006 год., съгласно заповед на министъра, както е установено и от заключението на вещото лице. При този размер на месечно възнаграждение от 1060.11лв., съгласно заключението на вещото лице счетоводител Г. М. от 14. 5. 2007 г., обезщетението от 20 брутни трудови възнаграждения е 21 202.20 лв.. Касационният съд счита, че това е дължимата от ответника сума като обезщетение на ищеца по чл. 261, ал. 1 ЗМВР, тъй-като в чл. 256 от същия закон, обезщетението се определя на базата на месечното възнаграждение към датата на прекратяване на служебното правоотношение и включва основното месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, вкл. добавка за оперативна длъжност. В случая е приложим специалният Закон за МВР и конкретно правилото на чл. 256 от закона. В хода на производството по делото е установено, че с разходен касов ордер № 3126/29. 09. 2006 г. на ищеца е заплатена сумата 19 718 лв. като обезщетение по чл. 261, ал. 1 ЗМВР – констатация на вещото лице М. в с. з. на 22. 5. 2007 г., от което следва, че неиздължената сума е разликата между 21 202.20 лв. и 19 718 лв., или сумата 1 484.20 лв.. Тъй-като предмет на обжалване е само сумата 1362. 20 лв., следва да се отмени въззивното решение за отхвърляне на иска за тази сума и се уважи в претендирания размер.

Върховният касационен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Софийския апелативен съд от 09. 06. 2008 г. по гр. д. № 304/2008 г., с което е оставено в сила решението на Софийския градски съд по гр. д. № 3103/2006 г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Н. И. А. за сумата 1362. 20 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С. д. „П”, гр. С. да заплати на Н. И. А. от гр. С. сумата 1362.20 /хиляда триста шестдесет и два лева и двадесет стотинки/, неизплатена част от дължимото му се еднократно парично обезщетение по чл. 261, ал. 1 ЗМВР, заедно със законната лихва, считано от 19. 9. 2006 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 200 /двеста/ лева разноски – адвокатско възнаграждение, за касационното производство по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: