О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 474

София, 12.02.2025 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 2337 по описа за 2024 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Черноморски фар“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 131 от 13.06.2024г. на Апелативен съд В. Т. по в. гр. д.№ 149/2024г., с което е потвърдено решението по гр. д.№ 482/2022г. на ОС В. Т. С последното е признато за установено на основание чл.95б, ал.1,т.1 ЗАПСП, че „Черноморски фар“ ЕАД е нарушил авторските права на ищеца Г. Р. Х. върху кръстословица при публикацията й в брой 130 от 10.07.2015г. на вестник „Черноморски фар“.

С касационната жалба са въведени доводи и съображения за неправилност на обжалвания акт на основанията по чл.281,т.3 ГПК с искане за отмяната му и отхвърляне на иска. Изложени са подробни съображения за необсъдени от въззивната инстанция доказателства, неправилна преценка на събрания доказателствен материал и формиране на изводи в противоречие с материалния закон. Акцентира се на сключения между страните договор от 01.10.2012г. и се поддържа, че процесната публикация е въз основа на него, не е в нарушение на закона и кръстословицата не е отпечатана без знанието и съгласието на ищеца. Поддържа се довод, че въззивната инстанция не е преценила, че договорът не съдържа клауза, която да кореспондира на правото на автора да иска името му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението, съгласно регламентацията на чл.15,ал.1,т.4 ЗАПСП. Твърди се, че процесната кръстословища е предоставена от автора без поставен от него знак, обозначаващ авторството му - т. е публикувана е във вида, в който е предадена на издателството. Навеждат се доводи, че въззивният състав не е обсъдил възражението, че публикуваната в бр. 130 от 10.12.2015г. във вестник „Черноморски фар“ кръстословица не е същата като отпечатаната по - рано в брой 89/13.05.2011г., а без аргументи е приета идентичност на двете.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „При положение, че кръстословицата, обект на авторското право е публикувана в изпълнение и при действието на сключен договор, с който авторът се е задължил да предоставя на издателя кръстословици, може ли да се приеме, че публикуването е извършено без съгласие на автора?“

2/ „Ако авторът твърди, че е нарушено правото му да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението, необходимо ли е авторът изрично да е изявил волята си за това?“

По първите два въпроса допълнителната предпоставка е обоснована с позоваване на хипотезата на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК поради „липса на трайна съдебна практика, а още по-малко задължителна такава на ВКС, и необходимост от развитието на съдебната практика по прилагането на нормите на чл. 18, ал. 2, т.1, чл. 15, ал.1, т. 4 и чл. 95б, ал. 1, т.1 ЗАПСП, която да е ясна и безпротиворечива“.

3/ „Задължен ли е въззивният съд по чл. 12, чл. 154, ал. 1 и чл. 235 във връзка с чл. 269, изр. 2 ГПК, при формиране на правните си изводи и фактически констатации, в мотивите си да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и да изложи точни, логични и обосновани мотиви?“ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК с довод за противоречие с цитирана практика по чл.290 ГПК.

В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът н ВКС съобрази следното:

Твърденията в исковата молба са, че ответникът като издател на вестник „Черноморски фар“ - регионален ежедневник за [населено място], в брой бр. 130/7029/ от 10.07.2015г. е публикувал авторско произведение на ищеца – кръстословица, без неговото знание и съгласие. При публикуването е премахнат надписът „© 2011 Г. Х. [електронна поща]“, обозначаващ авторството. Ищецът е поддържал, че процесната кръстословица е обект на авторското му право, ползващо се със закрила, а ответникът го е нарушил чрез използване на произведението без разрешението на автора му - нарушение на чл.18, ал.1 от ЗАПСП и при премахване на надписа обозначаващ авторството на ищеца - нарушение на чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП, поради което е предявен искът за установяване на нарушението. Въззивната инстанция е приела за безспорно сключването на безсрочен договор от 01.10.2012г., по силата на който ищецът като автор предоставя (изпраща) на ответника - издател на вестник „Черноморски фар“ по 5 бр. кръстословици на седмица с определен размер срещу заплащане. Издателят е поел задължение и да не променя вида или съдържанието на изпратените кръстословици както и съпътстващите ги надписи и обозначения; да не публикува повторно в това или друго свое издание произведения на автора, които вече са били публикувани във вестник „Черноморски фар“.

Безспорно е било и, че в бр. 89 от 13.05.2011 г. във вестник „Черноморски фар“, от същия издател е публикувана кръстословица, под която има поставен надпис „© 2011 Г. Х. [електронна поща]“, т. е. като неин автор е посочен ищецът Г. Р. Х.. Не е било спорно, че ответното дружество е публикувало в бр. 130 от 10.07.2015г. на вестника авторско произведение на ищеца – кръстословица, която ищецът твърди, че е идентична с публикуваната в бр. 89 от 13.05.2011г., но неговото авторство не е отразено.

Съставът на апелативния съд е мотивирал, че идентичността на двете кръстословици (по съдържание и графично оформление) е лесно установима при обикновения преглед на представените копия от съответните печатни издания, но е констатирал, че при публикуването на кръстословицата в бр. 130 от 10.07.2015 г. липсва указание за нейното авторство, налично при предходното й публикуване - надписът „© 2011 Г. Х. [електронна поща]“ не е поставен в новия брой.

Въз основа на показанията на св. С. Ш. - главен редактор на вестник „Черноморски фар“ въззивният състав е приел за установено, че във връзка с договорните отношения между страните, датиращи от 2012г., ищецът периодично е изпращал на вестника кръстословици, при поето от издателството задължение за еднократно публикуване. Според свидетелката процесната кръстословица е била изпратена на вестника и е публикувана, така както им е предоставена - без да е посочен авторът й.

Въззивната инстанция е приела, че кръстословицата е обект на авторското право - произведение, попадащо в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, резултат от творческата дейност на посочения неин автор. Анализирано е, че при първата публикация на кръстословицата съставителят е обозначен и посочването на името на ищеца е достатъчно, за да се приеме, че той е автор на това произведение по смисъла на чл. 5, изр. първо от ЗАПСП, а и с нормата на чл. 6 ЗАПСП е създадена оборима презумпция, че до доказване на противното, за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин. Обсъдено е, че правото на ищеца като носител на авторско право включва както правото му да иска името му да бъде обозначено по съответния начин при всяко използване на произведението - чл. 15, ал. 1, т. 4, така и изключителното право да използва произведението и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които законът разпорежда друго - чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП; че публикуването на кръстословицата от ответното дружество в бр. 130 от 10.07.2015г. на вестник „Черноморски фар“, представлява използване на обекта на авторско право по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП - съставлява действие по неговото възпроизвеждане и разпространение сред неограничен брой лица. Извършена е преценката, че използването на кръстословицата, чрез публикуването й във вестника на ответника, сочи че то е осъществено от лице различно от нейния автор, а правомерността на това действие изисква последният да е дал предварително съгласието си (чл. 35 от ЗАПСП ) чрез уредените от закона договори.

Въззивната инстанция е приела за недоказано възражението на ответното дружество, че процесната кръстословица е публикувана на основание и в изпълнение на сключения между страните договор от 01.10.2012г. - обстоятелство, което ищецът оспорва, твърдейки, че публикуването е без негово съгласие. Наличието на договор е счетено за недостатъчно да се приеме, че публикуваната в бр. 130 от 10.07.2015г. кръстословица е предоставена на ответното дружество, а в негова доказателствена тежест е да установи, че е получил това произведение в изпълнение на договора от 01.10.2012г. Обсъдено е, че ангажираните показания на св. С. Ш. не установяват в степен на пълно и главно доказване защитното възражение: показанията нямат нужната конкретност и категоричност за проявилите се факти, че кръстословицата е предоставена на ответника за използване със съгласието на ищеца; свидетелката не установява как процесната кръстословица е постъпила при ответника, дали чрез електронна поща или по друг начин; тя не твърди да е виждала „изпратеното“ от ищеца. Извършена е преценката, че като главен редактор на вестника, свидетелката е заинтересована от изхода на делото и дадените от нея показания следва да се преценяват съгласно чл. 172 ГПК - с оглед на всички други данни по делото. За недоказани са приети и възраженията на ответника, че е получил произведението без знаци, обозначаващи ищеца като негов автор със съображенията, че по силата на закона ползващият произведението е длъжен да посочи имената или други обозначаващи автора знаци (арг. чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП), а същевременно при недоказано съгласие на ищеца да се публикува процесната кръстословица, няма как да бъде прието за установено твърдяното от издателя изразено желание да не бъдат обозначени имената му като автор. Като краен извод е изведено за установено по делото нарушаване на авторското право на ищеца от ответника, който е използвал създадената кръстословица, чрез публикуването й в бр. 130 от 10.07.2015 г. на вестник „Черноморски фар“, без да е получил предварителното съгласие на автора за това и без да обозначи неговото авторство, поради което предявеният иск по чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП за установяване факт на нарушение на авторското право на ищеца подлежи на уважаване.

Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.

С оглед на обоснованите в мотивите към обжалвания акт изводи, че в бр.130/2015г. на вестник „Черноморски фар“ повторно е публикувана кръстословица, чийто съставител е ищецът, без негово знание и съгласие, като е премахнат използваният от него знак за авторство, поставените в изложението първи и втори въпроси не могат да обусловят факултативния достъп до касационен контрол.

Първият въпрос е хипотетичен, подчинен на тезата и условието, че процесната публикация е в изпълнение на договора от 2012г. - обстоятелство, което въззивната инстанция мотивирано е отрекла за установено по делото при лежаща върху ответното дружество доказателствена тежест. Въпрос, който не съответства на решаващите правни аргументи, послужили за обосноваване на крайния резултат на спора, не изпълнява ролята на обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. При извода на апелативния съд, че изначално липсва съгласие на автора за повторното използване на произведението му, вторият въпрос, подчинен на тезата, че ищецът не е изразил изрично желанието си авторството му при повторната публикация да бъде обозначено, е лишен от правна логика и смисъл. Вторият въпрос касаторът основава на тезата си за отсъствие в договора от 2012г. на клауза, която да кореспондира на правото на автора да иска името му или друг идентифициращ го знак да бъдат обозначени при всяко използване на произведението, но претенцията на ищеца не само че не е основана на договорно неизпълнение на задълженията на издателя, но и както се посочи, съдилищата са отрекли процесната публикация да е въз основа, в изпълнение на този договор.

По първите два въпроса отсъства и надлежно въведена допълнителна предпоставка, тъй като основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК не е идентично на „липса на практика на ВКС“ по съответния въпрос. Касаторът не твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена, не се поддържа да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване, а и част изложението общо преповтаря съображенията по т. 4 от ТР № 1/2009, без да съдържа обосновка според особеностите на конкретния случай.

Отсъства основание за преценка въззивният съд да е формирал фактическите констатации и правните си изводи в отклонение от практиката, цитирана от касатора към третия въпрос, поради което в случая той се явява касационно оплакване за неправилност, който порок е ирелевантен за настоящия стадий от производството пред ВКС. Несъгласието на касатора с подробните мотиви на въззивната инстанция не може да послужи като предпоставка за допускане на касационния контрол.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 131 от 13.06.2024г. на Апелативен съд В. Т. по в. гр. д.№ 149/2024г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: