Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Митница „А. С.” чрез процесуалния си представител юриск. С. А. срещу решение № 6/26.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1871/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 580/07.10.2008 г. на началника на същата митница, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция – гр. С. за установена нова митническа стойност за внос на стоки от Турция на „Г. Т. Л.” ООД – гр. С. по ЕАД №08BG005102Н0017303/26.03.2008 г. и определено публично държавно вземане в размер на 2 013, 15 лв., представляващо ДДС за доплащане, ведно със законната лихва считано от датата на вноса. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството против оспореното решение на митническия орган и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба „Г. Т. Л.” ООД – гр. С. в депозираното по делото писмено възражение от процесуалния представител адв.. А., я оспорва по подробно изложени съображения.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение, което счита, че следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, първо отделение в настоящия тричленен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред настоящата касационна съдебна инстанция съдебно решение, първоинстанционният съд е обсъдил представения като доказателство договор за международна покупко-продажба от 11.12.2006 г. между „Ф. Т. Ю. Сан.Ве Тидж. ЛТД ШТИ” - Истанбул - продавач и „Г. Т. Л.” ООД – купувач, приемайки че се касае за рамков договор за срок от 3 години за неопределени по вид и брой стоки на обща стойност, която не следва да превишава 5 000 000 лв., като постигнатите договорености се считат за окончателно приети с издаването на търговска фактура. Представената към процесния ЕАД фактура е обсъдена от съда, като е установено, че стойността съвпада с посочената в митническата декларация. Тези стоки са включени в счетоводните документи на вносителя – дневник за покупките и видно от представения РА № 2000805013/12.02.2009 г. е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит като с ревизията не се коригират декларираните данни и резултати по СД за данъчния период м. 03.2008 г., в която е отразена фактурата по осъществения внос №058641/ 22.03.2008 г. с процесното ЕАД за осъществения внос на 26.03.2008 г. Въз основа на тези факти съдът е направил извод, че не е налице основание за определяне на митническата стойност за внесените от Турция стоки по чл. 36 ЗМ, тъй като от доказателствата по делото е установено, че тя е определена по чл. 35 ЗМ. Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, приложен от ответника, е тя да не може да бъде определена по реда на чл. 35 ЗМ - да няма доказателства за договорената стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. В случая, макар и договора да е рамков за продажба на неопределени по вид и брой стоки, предметът на продажбата е конкретизиран в издадените от продавача и изпращач по вноса фактура и митническа декларация за износ, на обща стойност 33 100 щатски долара, реално платена на 27.09.2008 г., когато са закрити от доставчика фактури, между които и процесната. Относно представената по делото извадка от система ТРИМИС, съдът е обосновал извод, че от нея се установява какви стоки са внесени в България за периода от началото или средата на 2007 г., а процесния внос е от м. март 2008 г., поради което е приел, че не е спазено изискването за съпоставка със сходни стоки по същото или приблизително по същото време. Обсъждайки и другото правно основание за издаване на решението - разпоредбата на чл. 30, § 2, б. "б" и „в” от Регламент №2913/92 на Съвета относно създаването на Митническия кодекс на Общността, съгласно която митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите, съдът е констатирал, че по делото липсват данни, а и не са изложени мотиви в тази насока в оспореното решение на митническия орган, какво е най-голямото сборно количество от внасяните стоки в Общността, респективно за България, тяхната единична цена, както и данни за свързаността на лицата по конкретната сделка. Обжалваното решение е правилно.
Няма спор, че международния договор за покупко-продажба от 11.12.2006 г. е рамков и в него е посочена горната граница на общата стойност на стоките, които могат да бъдат продадени на „Г. Т. Л.” ООД. Отделните цени на стоки, предмет на внос от посоченото дружество съгласно договореностите в чл. 3 от договора, се определят от издадените от продавача на купувача търговски фактури.
Разпоредбата на чл. 35 ЗМ регламентира, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната стойност, която реално е платена или подлежаща на плащане, коригирана по чл. 38 ЗМ. Само в случай, че тази стойност не може да се определи по чл. 35 ЗМ, се преминава към определянето й по реда на чл. 36 ЗМ в поредността на методите по ал. 2, т. 1 – 4, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане. Правилно първоинстанционният съд е установил, че митническият орган не е изложил никакви основания и мотиви защо не е приел декларираната стойност на внесените стоки, така както е посочена в митническата декларация и търговските фактури, издадена от турския продавач. От тях се установява безспорно, че стойността по фактурите и митническата декларация съвпадат. Освен това по делото е представено уведомление от продавача-износител, че е налице реално плащане по фактурата на вноса, което е осъществено на 27.09.2008 г. Следователно, по този начин се установява факта на реално получаване на стойността на стоките по фактурата, което води към приложение на чл. 35 ЗМ, а не на чл. 36 ЗМ. Установено е по несъмнен начин, че в счетоводството на „Г. Т. Л.” ООД тази сума е осчетоводена и съответства на декларираните стойност, а от приложения по делото РА № 2000805013/12.02.2009 г. се установява, че за данъчен период м. 03.2008 г. не е извършена корекция относно ползвания данъчен кредит по данъчна фактура от 26.03.2008 г. за процесния внос.
В касационната жалба се твърди, че чл. 102 ППЗМ може да се приложи, както преди разрешение за вдигане на стоките, така и след това за събиране на допълнителни данни за митническата облагаема стойност. Не се спори от касатора, че дружеството е внесло стоките от Турция и стойността е установена с фактури за извършените покупки, но не е представило всички документи, изискани от митницата, които да опровергаят възникналите съмнения за декларирана занижена митническа стойност. Представените международен договор и износна митническа декларация според касатора не са достатъчни, а представената по делото извадка от системата ТРИМИС касае вносове на сходни стоки от приблизително същия период по време на процесния и това обосновава определянето на митническата стойност по чл. 36 ЗМ и чл. 30 от Митническия кодекс на Общността чрез предвидените в тях заместващи методи.
Единственото доказателство, което митническите органи са използвали за промяна на митническата стойност е извадката от системата ТРИМИС, която правилно първоинстанционният съд не е кредитирал поради това, че тя установява съпоставяне на внесени стоки в България за период – началото или средата на 2007 г., а процесния внос е от месец март 2008 г. Правилно съдът е констатирал, че по делото няма доказателства какво е общото сборно количество от внасяните идентични или сходни стоки в Общността по същото или приблизително същото време на несвързани с продавачите лица, както се изисква от разпоредбите на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респ. чл. 30, т. 2, б. "б" и „в” от Регламент № 2913/92 на Съвета (Митническия кодекс на Общността). Това обстоятелство е следвало да се докаже от административния орган, издал обжалвания акт, който е определил митническата стойност на внесените стоки по чл. 36, ал. 2, т. 3, а не по чл. 35 ЗМ. В този смисъл е законосъобразен извода на решаващия съд, че не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага извод за липсата на основание за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ.
Като е постановил в този смисъл решението си първоинстанционният съд не е допуснал соченото от касатора нарушение при прилагането на материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка е изградил правните си изводи, което сочи и на обоснованост на обжалваното решение. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, на ответника по касация се дължи присъждане на заплатеното за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска защита от адв.. А. в размер на 150 лв., за което са представени разходни документи.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 6/26.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1871/2009 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА
Митница „А. С.” да заплати на „Г. Т. Л.” ООД – гр. С. 150 лв. (сто и петдесет лева) разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. А./п/ Т. Н. Ф.Н.