Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от С. И. от гр. С. З. чрез процесуалният му представител адвокат А. Ж. против Решение № 49/21.ІІ.2011 г. по адм. д.№ 405/2010 г. на Административен съд - С. З., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № РД-09-596/6.VІІІ.2010 г. на Областния управител на област С. З., с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е разпоредено изземването по административен ред на имот-публична държавна собственост, която той държи без основание, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът - редовно призован, се представлява в съдебно заседание от адвокат Желязков, който от негово име поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът - Областния управител на област С. З., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но в писмено възражение процесуалния му представител от негово име оспорва основателността на касационната жалба.

Ответникът - Агенция "Пътна инфраструктура", се представлява от юрисконсулт Василева, която от негово име оспорва жалбата.

Ответникът - В. И., редовно призован, не се явява и не взема отношение по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно.

Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирани страни, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна.

Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в "произнасяне извън правораздавателната му компетентност", като се е произнесъл коя от спорещите страни е действителен собственик на процесния имот.

За да бъде законосъобразна една заповед по чл. 80 от ЗДС, с която се изземва по принудителен ред вещ, за която се твърди че е държавна собственост от лице, за което се твърди, че я държи без правно основание, следва на първо място да се докаже, че процесната вещ действително е държавна собственост.

Производството по оспорване на издадена заповед на основание чл. 80 от ЗДС за изземване по принудителен ред на вещ-държавна собственост от лице, което я държи или владее без правно основание е административно производство, регламентирано от разпоредбите на АПК, но макар и то да не е типично производство по иск по чл. 108 от Закона за собствеността, в което по реда на ГПК се установява в отношенията между страните кой е действителният собственик на спорната вещ, за да бъде успешно проведено, и в това производство административния орган в лицето на областния управител следва на първо място да докаже собствеността на държавата върху процесната вещ, тъй като в противен случай административния акт ще бъде отменен като незаконосъобразен.

Следователно, като е събирал доказателства чия собственост е процесната вещ и като е приел въз основа на тези доказателства, че тя е публична държавна собственост, съдът се е произнесъл изцяло в рамките на правораздавателната му компетентност, тъй като в противен случай, без да установи собствеността, не би могъл да се произнесе по законосъобразността на разпореденото изземване на тази вещ.

Неоснователно е и твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че жалбоподателят държи процесният недвижим имот-публична държавна собственост, без правно основание, от което за административния орган е възникнало правото по чл. 80, ал. 1 от ЗДС да приложи административна мярка, позволена от закона-принудително изземване на имота.

Този извод на съда е обоснован и законосъобразен.

От представените по делото писмени доказателства и изслушаната експертиза е било установено по безспорен начин, че процесният недвижим имот е публична държавна собственост, тъй като по отношение на него е била проведена влязла в сила отчуждителна процедура по реда на глава трета от ЗДС-принудително отчуждаване на имоти-частна собственост за държавни нужди. Тази процедура е започнала с РМС № 610/4.VІІ.2005 г., което не е било обжалвано от касатора, и е приключила с изплащането на определеното обезщетение с писмо № 05-15-375/18.VІІІ.2008 г. на Министерски съвет. По този ред на основание чл. 33, ал. 4 от ЗДС отчужденият имот е станал публична държавна собственост и от тази дата-18.VІІІ.2008 г. касаторът го е държал без правно основание.

Неоснователно е твърдението на касатора, че спрямо процесният имот и спрямо него отчуждителната процедура няма правно действие поради това, че в решението на Министерския съвет по чл. 34 б от ЗДС не той, а друго лице е било посочено като собственик на отчуждавания имот, тъй като без значение за законосъобразността на отчуждителната процедура и за придобиването на собствеността от държавата по реда на глава трета от ЗДС е обстоятелството, че собствеността върху този имот е спорна. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5/20.VІІ.2010 г. по т. д.№ 2/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд.

Следователно, като е констатирал, че касатора държи публична държавна недвижима вещ без правно основание, съдът правилно и в пълно съответствие със закона е преценил, че областния управител правилно е приложил принудителната мярка на чл. 80, ал. 1 от ЗДС по отношение на него и е отхвърлил жалбата му против оспорения административен акт като неоснователна.

От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49/21.ІІ.2011 г. по адм. д.№ 405/2010 г. на Административен съд - С. З.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К./п/ П. Г.

М.М.