Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Л. С. П. и Л. Й. Г.-Петрова, подадена чрез упълномощен адв. Р. Д., против решение № 643 от 14.02.2011г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 30 състав, по адм. д. № 3987/2010г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен адв.. Б. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателите оспорват изводите на съда относно тълкуването и прилагането на чл. 31, ал. 1 във връзка с чл. 21, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Касаторите твърдят, че отказът на административния орган е незаконосъобразен, защото

е на основание § 9 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, който няма нищо общо с конкретния случай и молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и необосновано. Ответникът - к

метът на Столична община /СО/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрк.. К., която пледира за

отхвърлянето й като неоснователна, тъй като имотът е бил завзет и продаден с нотариален акт на Столична община и не са налице основанията на чл. 31 от ЗОбС за отмяна на отчуждаването.

Представетилят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба

, защото са законосъобразни мотивите на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 31 от ЗОбС

- доказателствата по делото сочат, че отчуждаване не е извършено по реда на глава Трета от ЗОбС, оформено със заповед.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 643 от 14.02.2011г. е отхвърлена жалбата на Л. С. П. и Л. Й. Г.-Петрова

, срешу отказ № РД-54-1/19.04.2010 г. на кмета на Столична община, с който акт е отказана отмяна на отчуждаване на недвижим имот и жалбоподателите са осъдени за заплащане на разноски - юрисконсултско възнаграждене. За да достигне до този резултат, Административният София - град е приел, че оспореният администартивен акт е издаден от компетентен административен орган в пределите на неговата власт и в предвидените от чл. 59 от АПК форма и съдържание. В мотивите на съдебното решение е отразено, че процесният отказ е издаден при спазване на процесуалните изисквания за това, като след откриване на производството органът служебно е събрал и обсъдил всички факти, релевантни към искането, с което е сезиран. Първоинстанционният съд е преценил, че правилно е приложен материалния закон, защото не може да се отмени принудително отчуждаване, което не е извършено по реда на глава трета от ЗОбС, а дори да се приеме, че е налице отчуждаване по този закон - не са налице предпоставките на чл. 31, от ЗОС за неговата отмяна. Административният съд е обсъдил условията, регламентирани в горепосочената норма и е установил след изслушване на основна и тройна съдебно - технически експертизи, че мероприятието, за което е отчужден имота е започнало и е частично осъществено и се ползва по предназначение за улица. За да е изпълнен фактическия състав на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОбС следва да се иска и да е възможна отмяна на отчуждаването на целия имот, а не на част от него

, от което е изведено заключение, че исканата отмяна на отчуждаването на процесния имот правилно е отказана от страна на ответния административен орган.

При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Върховният административен съд намира че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правилна, изразяващо се в това, че е подменил предмета на спора и се е произнесъл за нещо, което е различно от оспорения отказ на кмета на СО. Това е така, защото от текста на процесния административен акт се установява по безспорен начин, че с него не е уважено искането на жалбоподателите, поради това, че: " Не са налице условията на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ

", и са изложетни мотиви относно приложението на посочения параграф. Именно това волеизявление на кмета на СО определя предмета на делото и очертава пределите на основния спор между страните в административното провоотношение. В конкретния случай обаче, Административният съд София - град не се е произнесъл относно горепосоченото правнорелевантно обстоятелство - налице ли са действително условията, регламентирани от законодателя в §9, ал. 1 от ПР на ЗУТ

или не, а вместо това е изместил спора в друга посока и е извършил проверка за наличието на съвсем различно основание, на което не се е позовал ответният административен орган, постановявяйки оспорения пред съда отказ. Обжалваното съдебно решение съдържа мотиви и изводи по отношение приложението към настоящия случай на нормата на чл. 31 от ЗОбС, който текст не е цитиран от кмета на СО и не съставлява основание да се откаже претендираната отмяна на отчуждаването. В мотивите на атакуваното съдебно решение първоинстанционният съд е анализирал, разглеждал и обсъждал доколко са осъществени предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 31 от ЗОбС, а е следвало да извърши надлежна проверка и съдебен контрол спрямо наличието на кумулативните условия, формулирани от законодателя в нормата на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ. От съществено значение е и фактът, че заявителите при подаване на искането на 22.06.2009г. чрез кмета на район "Студентски" - СО не са конкретизирали по реда на кой закон претендират отмяна на отчуждаването, поради което единственото правнорелевантно обстоятелство е основанието, посочено от кмета на СО за произнасяне на процесния отказ, а именно: дали конкретният случай попада във фактическия състав на цитирания параграф и налице ли са всички изисквания, посочени в него за отмяна на отчуждаване, от което е следвало да се изведе извод законосъобразен ли е отказът, издаден по реда на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на атакуваното решение е осъществено съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на съдебното решение и връщане делото на друг състав от същия съд, който следва да се произнесе относно действителността и законосъобразността на отказа на кмета на СО, който е постановен на основание на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

На основание на горното и на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 643 от 14.02.2011г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 30 състав, по адм. д. № 3987/2010г. и

ВРЪЩА делото на друг състав от Административен съд София - град за ново произнасяне, съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Г./п/ М. Д.

Д.Г.