Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по касационна жалба на Г. Л. Б., от гр. С., против решение №233 от 13.01.2012 г., постановено по адм. д. № 2018/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и излага доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 1, 2 и 3 от АПК.

Ответникът – Столична община - не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Г. Л. Б. против Решение №РД-09-ЗДОИ-15/28.12.2010 година на Р. С. -секретар на Столична община, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление № 0414-4/11/от 16.12.2010 г., подадено от Бойчев.

Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по жалба на лице с правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Ето защо сочената от касатора недопустимост на решението не е налице.

Обжалваното решение е валидно. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание по делото, когато същото е обявено за решаване е, че заседанието е водено от съдия В. Н., която е постановила и обжалвания съдебен акт. Решението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Ето защо твърденията за касатора за нищожност на обжалваното решение, са неоснователни.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Изводите...