Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. К. от гр. Б.д срещу решение № 51 от 24.02.2010 г., постановено по адм. дело № 924/2009 г. на Административен съд - Благоевград, в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата й против заповед № ОА-1599/13.10.2009 г. и заповед № ОА-1601/14.10.2009 г. на областния управител на област Б.д, издадени във връзка с дисциплинарното й уволнение, както и предявеният иск за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа.

Подадена е и частна жалба срещу същото решение в частта му с характер на определение, с която е оставено без разглеждане като недопустимо искането на жалбоподателката да се извърши поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение в служебната книжка и е прекратено производството в тази му част.

И в двете жалби се твърди неправилност на съдебния акт при наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му.

Ответникът оспорва жалбите по съображения, изложени в писмено възражение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадените частна и касационна жалби.

Настоящата инстанция констатира, че жалбите са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по същество, съобрази следното: По касационната жалба.

Релевантните за спора факти и обстоятелства правилно са установени от първоинстанционния съд, а изводите му изцяло се споделят, без да е необходимо преповтарянето им.

Доказано е по делото, че жалбоподателката като директор на дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" (АКРРДС) в областната администрация не е осъществила контрол и ръководство върху работата на подчинените й служители в отдел "Държавна собственост", каквито задължения има по длъжностна характеристика. В резултат на липсата на координация между тях и поради непредприети от самата...