Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. в качеството му на ЕТ "Слав-съм-С. С." със седалище гр. С., срещу решение № 518 от 15.05.2010 г., постановено по адм. дело № 880 от 2009 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 200900017 от 07.04.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - град Сливен, потвърден с решение № РД-10-132 от 05.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Б., при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС за данъчния период 01-30.09.2008 г. в размер на 14 660, 64 лв. главница и 1025, 65 лв. лихви.

В касационната жалба по същество са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид, че липсите се явяват в резултат на заведени три пъти едни и същи счетоводни документи и че се касае до счетоводна грешка. Моли съда да отмени така постановеното решение от БАС и да уважи жалбата му, като се отмени обжалваният РА.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Б., при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, което следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на съдебен...