Производството е образувано по касационна жалба от И. Ф. Ф. от гр. П.,чрез пълномощника му-адв. М. П.-АК-Пловдив, против решение № 234/03.06.2008г.,постановено от Пловдивския окръжен съд, административно отделение, трети състав, по адм. д.№1678/2006г.

Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК вр. пар. 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ,окръжният съд е отхвърлил жалбата на И. Ф. Ф. от гр. П.,против Заповед № ОА-2555/21.11.2006г. на Кмета на община П.,с която е одобрена застроената част от индивидуализиран описан имот пл.№45 по плана на "Хр.Смирненски" от 1957г.,попадащ в обхвата на сега действащите кад. планове на "Кишинев-Хр.Смирненски" и регулационен план на "Хр.Смирненски-запад" по червен контур на приложена скица с номера на точките от 1 до 5, с площ 7 921 кв. м.,като неоснователна.Производството е прекратено по отношение конституираните заинтересувани лица Х. Б. И.,А. И. А. и Е. И. К..Решението в частта му с характер на определение не се оспорва от касатора, като в касационната жалба изрично се посочва, че в тази му част същото е правилно и законосъобразно.

За да постанови решението си съдът се е позовал на приетото заключение на СТЕ,съгласно което върху процесния имот има реализирано комплексно мероприятие, включващо изградени четири пететажни жил. блока, приложена улична регулация със съответната надземна и подземна инфраструктура-пътна настилка, бордюри, тротоари, осъществени канализация, водопроводи, ел. кабели ниско напрежение, както и озеленяване в междублоковото пространство, представляващо декоративна дървесна растителност и тревни площи, включително обслужващи ги алеи с алейно осветление, пейки.Приел е, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се изследва само размера на застроената, респективно-незастроената част от имота и не са относими въпросите за характера и законността на строителството.

В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.Твърди се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че макар и да има извършени строителни дейности върху имота, то за част от тях е налице хипотезата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и не се е установило да е учредено право на строеж на трети лица и строежът фактически да е започнал до 1991г.Предвижданията на действащия устройствен план са за комплексно застрояване, но от приетото и неоспорено заключение на вещото лице ясно личи, че имотът не се засяга от утвърдени транспортни схеми и такива липсват за този район.Улиците са проектирани на база прогнозни очаквания и перспектива на комуникационните потоци.Липсват и проекти за озеленяване за процесния имот.

Ответната страна-Кметът на община П.,редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба.

От Х. Б. И.,Е. И. К. и А. И. А. е постъпило писмено възражение срещу касационната жалба.Останалите заинтересовани страни не са се явили и не са взели становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение:

Касационната жалба е подадена в законния срок, но по същество е неоснователна.В същата не се сочат конкретни касационни основания, като се твърди общо неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително и заключението на вещото лице, което не е било оспорено от страните и правилно е приел, че с оглед характера на процесния терен, който попада понастоящем в индивидуализирани урегулирани поземлени имоти с реализирано жилищно-комплексно строителство, са реализирани и съответните озеленявания на междублоковите пространства, върху които са изградени и детски площадки, обслужващи алеи от тротоарни плочи, каменни плочи и бетонови блокчета, алейно осветление и пейки, като не съществува възможност за обособяването на някаква свободна незастроена площ и са налице изискванията на п. 1в, ал. 1 ППЗСПЗЗ, който не позволява възстановяването на собствеността. Предвид гореизложеното моля, касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи съответстват на установената факстическа обстановка и не противоречат на материалния закон.

Заключението на вещото лице не е оспорано от страните и обосновано съдът се е позовал на същото при формиране на изводите си за неоснователност на жалбата.От заключението на вещото лице безспорно е установено изпълнението на отреденото по плана комплексно мероприятие-изградени жилищни блокове с прилежаща към тях площ, улична мрежа, подземна и надземна инфраструктура, обслужваща комплексното застрояване и зелено строителство-озеленяване/декоративна дървестна растителност и тревни площи/,алеи от тротоарни плочи, каменни плочи и бетонови блокчета, детски площадки, алейно осветление и пейки и липсата на свободна от застрояване площ.Последното се установява и от обяснението на вещото лице в съдебното заседание на 16.04.2008г.

Изложените в касационната жалба фактически основания-твърдения за неправилно приложение на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и липсата на мотиви относно наличието на неговите предпоставки, не са относими към производството по чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ,както правилно е приел съда.В настоящото производство се преценява само наличието на застроена, респективно свободна от застрояване част от имота и нейните размери.Въпросът за приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ е от компетентност на друг орган-ОСЗГ,а постановеното от нея решение подлежи на оспорване в друго производство-това по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.Данните за законността на реализираното строителство и времето на извършването му следва да се отразят в удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ

,което се издава от техническата служба на общината.

Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ІV-то отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 234/03.06.2008г.,постановено от Пловдивския окръжен съд, административно отделение, трети състав, по адм. д.№1678/2006г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ М. Д. М.К.