Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С. А. срещу решение № 14642 от 01.12.2010г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – трето отделение по адм. д.№ 10726/2010г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът – Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк.Кулинова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по оспорване на решение № 349 от 30.07.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано на от А. С. А. – гражданин на Ирак предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Съдът е потвърдил като законосъобразно оспореното решение. За да стигне до този извод, съдът е приел, че липсват основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. В тази насока съдът е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидата, и е достигнал до обоснования извод, че твърдението за страх от преследване не се основава на...