Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. от гр. К., против Решение № 3388/20.05.2013 г., постановено по а. д. № 10102/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ).
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил оспорването на Иванов против Заповед рег. № 3701/25.09.2012 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП). С последната, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в Министерството на вътрешните работи (МВР).
Недоволен от решението, Иванов го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е необосновано. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалваната от него Заповед рег. № 3701/25.09.2012 г. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна - директорът на ГДГП, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Също претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, като при условието на евентуалност твърди прекомерност на заплатения от Иванов адвокатски хонорар.
Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната от Иванов заповед, същият е наказан за извършено от него тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 10.08.2012 г. в около 00, 50 часа, управлявайки след употреба на алкохол (2, 89%о, установено с протокол за химическа експертиза № 307/14.08.2012 г.) лек автомобил "Мазда" с ДКН КН 9479 ВА в гр. К., е реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), за което му е съставен АУАН - нарушение на т. т. 7, 8 и 17, б. "б" от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР", представляващо деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служителби в МВР, с което се уронва престижа на службата.
Видно от представените пред касационната инстанция нови доказателства, които не са съществували към момента на обявяването на обжалвания съдебен акт - Присъда № 49/27.06.2013 г., постановена по нохд № 1194/2012 г. по описа на Районен съд Кюстендил и окончателно Решение от 30.12.2013 г., постановено по внохд № 349/2013 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, Иванов е признат за невинен по времето и на мястото, посочени в заповедта за дисциплинарното му наказание, да е управлявал посоченото там МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 %о, а именно 2, 89%о, установено с протокол за химическа експертиза № 307/14.08.2012 г. - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което е оправдан по така повдигнатото обвинение против него.
При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. На основание чл. 300 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, относно това, дали е извършено деянието и виновността на дееца. С посочените актове по наказателните дела е установено с влязла в сила присъда, че Иванов не е извършил деянието, за което му е наложено дисциплинарно наказание и той е признат за невинен. Така постановената присъда е задължителна за настоящия съд по въпросите, посочени по-горе, поради което изводите на АССГ, че е налице извършено от Иванов тежко нарушение на служебната дисциплина, описано в заповедта на директора на ГДГП предвид новопредставените доказателства по делото пред ВАС, се явяват необосновани.
По изложените съображения следва да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна, Заповед рег. № 3701/25.09.2012 г. на директора на ГДГП, поради липса на извършено деяние от страна на Иванов.
Предвид така посочения извод за необоснованост, безпредметно става разглеждането на другите касационни доводи за неправилност на решението на АССГ
С оглед правните изводи на съда, основателно се явява и искането на Иванов за присъждане на направените от него разноски по делото. Следва да бъде осъдена ГДГП да му заплати сумата 225, 00 лева, за каквите разноски има представени доказателства по делото - 220, 00 лв. за адвокатски хонорар и 5, 00 лева за държавна такса. Договореният адвокатски хонорар по своя размер не е несъразмерен на правната и фактическа сложност на делото, поради което възражението на процесуалния представител на директора на ГДГП за неговата прекомерност е неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3388/20.05.2013 г., постановено по а. д. № 10102/2012 г. по описа на Административен съд София - град и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед рег. № 3701/25.09.2012 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, да заплати на И. Д. И. от гр. К., ул. К. О. № 6, сумата 225, 00 (двеста двадесет и пет) лева направени разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ И. С. А.И.