Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Й. Б. чрез адв. Сл. Б. и М. И. срещу решение № 171/07.06.2018 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, търговско отделение, трети състав по в. т.д. № 153/2018 г. в частта му, с която се потвърждава решение на Пазарджишки окръжен съд /ПзОС/ в частта, с която И. Б. е осъден да заплати на Н. И. Б. сумата от 45000 лв. на основание договор за цесия от 05.07.2016 г., сключен между Н. Б., като цесионер и „Атлетик“ АД, като цедент, като са присъдени разноски.

Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – Н. И. Б. оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.

ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, поради следните съображения:

Пред ПзОС са предявени осъдителни искове от Н. Б. срещу И. Б. по чл. 79 ал. 1 предл. 1-во ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за заплащане съответно сумите 45000 лв. и 246375 лв. Исковете се основават на следните, установени по делото факти: С договор за цесия от 05.04.2011 г., третото за спора лице „Атлетик“ АД е продало на ответника И. Б. свои вземания към „Дивико“ ООД в общ размер от 58363 лева, от които: неустойка по частичен иск в размер на 51000 лева и деловодни разноски в размер на 7363 лева, присъдени в полза на цедента с влязло в сила решение по в. гр. д. № 904/2010 г. на ПАС Вземането е прехвърлено на цесионера за сумата от 45000 лв., която Б. се е задължил да заплати на „Атлетик“ АД в срок до 6 месеца, считано от събирането на вземането от длъжника. В чл. 7 от договора страните са предвидили неустойка в тежест на цесионера, при неизпълнение на задължението за заплащане на цената в срока по чл. 2 ал. 2 в размер на 0.5 % от неиздължената цена за всеки ден забава. Длъжникът „Дивико“ ООД е уведомен за извършената цесия от цедента с уведомление от 05.04.2011 г. По молба на цесионера И. Б. и въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. д. № 904/2010 г. на ПАС, за прехвърлените с договора от 05.04.2011 г. вземания, е образувано изп. дело № 135/2011 г. на СИС при Районен съд Велинград срещу длъжника „Дивико“ ООД, по което е била събрана и преведена на взискателя И. Б. общо сумата от 76228.79 лв. Тъй като всички цедирани вземания са били събрани от взискателя – цесионер, изпълнителното производство е било прекратено. Не е спорно, че ответникът И. Б. не е изпълнил задълженията си за заплащане цената по договора за цесия от 05.04.2011 г., което е основание за предявяване на исковете от Н. Б., тъй като междувременно с договор за цесия от 05.07.2016 г. „Атлетик“ АД продава на ищеца Н. Б. вземането си в размер на 45000 лева, представляващо дължимата цена по договора за цесия от 05.04.2011 г., сключен между същото дружество и И. Б.. Извършено е надлежно уведомяване на длъжника И. Б. от „Атлетик“ АД за извършената цесия. ПзОС е уважил така предявените искове изцяло. По жалба на И. Б. ПАС е потвърдил първоинстанционното решение в уважителната му част за претендираната главница от 45000 лв., отменил е решението в останалата уважителна част и е отхвърлил иска по чл. 92 ЗЗД, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да потвърди решението на ПзОС в уважителната му част на иска по чл. 79 ал. 1 ЗЗД, ПАС е изложил подробни съображения във връзка с възраженията на ответника за нищожност на договора за цесия, вкл. и относно направеното възражение, че липсва съгласие на ищеца за сключване на договора за цесия от 05.07.2016 г. Ответникът е твърдял, че подписът на договора не е изпълнен от цесионера – ищец Н. Б., същото възражение е и относно подписа му на исковата молба и на пълномащното на адвоката му. В о. с.з. пред ПзОС от 26.06.2017 г. Н. Б. е заявил, че подписът върху показаните документи - искова молба, пълномощно и договора за цесия са негови, пояснил е, че дясната му страна не функционира нормално, поради заболяване /установено с приложено от ТЕЛК решение/ и функциите са му нарушени. По възражението на противната страна, че подписът на посочените по-горе три документа не са положени от ищеца, с оглед на което е поискана графологична експертиза, ПзОС е оставил без уважение това искане, като е изложил съображения за изпълнените от ищеца указания, дадени в предходното съдебно заседание от 28.04.2017 г. все във връзка със същото възражението на ответника и дадената му от съда възможност, в изпълнение на която се е явил и потвърдил подписа си под исковата молба, пълномощното и договора за цесия. ПАС е възприел становището на ПзОС за липса на нищожност на сключения договор за цесия от 05.07.2016 г. между Н. Б. и „Атлетик“ АД и съображенията на първоинстанционния съд, свързани с обстоятелството за подписване на договор за цесия от самия Н. Б., което той е потвърдил. Според ПАС заявеното от ответника оспорване на истинността на договора за цесия /неподписано от ищеца/ не е проведено успешно, предвид обясненията на ищеца в о. с.з., че положеният за цесионер подпис е негов, което според ПАС е признание за направено от страната волеизявление и доколкото в договора като двустранен такъв се съдържат задължения и за двете страни – т. е. признание за неизгодни за страната факти. От ПАС са изложени и съображения, че освен извършеното от ищеца признание за сключения договор за цесия, последващите извършени от страните действия – изпратено и получено уведомление за цесията и предявените искове за събиране на цедираните вземания също налагат извод за съдържанието и волята на страните по този договор. Обсъдено е и направено възражение от ответника за опрощаване на вземане и погасяване по давност, които са приети за неоснователни – няма доказателства за опрощаване, а самият факт, че договорът за цесия от 05.04.2011 г. в два екземпляра в оригинал са намират в И. Б. не е основание да се приеме наличие на опрощаване. Неоснователно, според ПАС е възражението за давност, с оглед уговорката за изплащане в договора за цесия между „Атлетик“ АД и Б. – чл. 2 ал. 2. По това възражение са съобразени данните за образувано изпълнително производство, събиране и плащане на цедираните вземания от „Дивико“ ООД на И. Б..

В изложението си касаторът формулира въпроси, обособени в две групи при сочен допълнителен критерий за селекция по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Първа група: „1. Представляват ли единствено личното явяване на страната по делото и волеизявлението й, че собственоръчно е подписала оспорения договор, основание съдът да приеме, че насрещната страна не е провела успешно оспорването на автентичността на документа, при положение, че по делото не е била допусната графологична експертиза, заключението на която да потвърди обясненията на страната? 2. Има ли право съдът да откаже да открие производство по оспорване на частен диспозитивен документ, ако той е оспорен на време и страната, която ще се ползва от него, заяви пред съда, че лично е положила подписа си върху оспорвания документ? 3. Могат ли обясненията на страната да са основание съдът да откаже да допусне графологична експертиза в случай на оспорване на автентичността на частния диспозитивен документ, от който ще се ползва тази страна, ако нейните обяснения съдържат неизгодния за нея факт, че е длъжник по този договор? 4. В случаите на оспорване на автентичността на един договор, има ли право съдът да изследва обстоятелства, настъпили след момента на неговото подписване и които не са повлияли на решението на страната да се задължи по договора, като от тези обстоятелс9тва съдът да извлича изводи за автентичнос9тта на подписа? 5. Допустимо ли е съдът преди да реши дали да открие производство по оспорване на документ, да изисква обясненията от страната за обстоятелства, извън това дали страната ще се ползва от този документ в процеса или не, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ГПК? 6. Представляват ли обясненията на страната, че е подписала договора, признание за осъществен неизгоден за нея факт, ако този договор е двустранен и освен задължения по него тя притежава и права, чиято съдебна защита търси в процеса?“; Втора група: „6. Има ли право съдът да изследва правното основание за погасяване на задължението на длъжника, ако по делото е безспорно установено, че документът за дълга се намира в държане от длъжника и това обстоятелство не е оспорено от кредитора с твърдение, че документът е иззет чрез сила или заплашване? 7. Следва ли съдът да изследва време, място и други обстоятелства, съществуващи към момента на предаване на документа за дълга, ако кредиторът не навежда твърдения, че документът се намира у длъжника поради упражнени сила и/или заплашване?“

Всички въпроси на касатора в първата група в изложението по същество се свеждат до въпроса дали личното явяване на страна по делото и изявлението й, че собственоръчно е подписала оспорен договор е основание за съда да приеме, че насрещната страна не е провела успешно оспорване, автентичността на документа, без да е допусната графологична експертиза и при това положение може ли съдът да откаже откриване производство по оспорване. В тази връзка се поддържа и недопустимост на въззивното решение – според касатора е недопустимо произнасяне по исковата молба, която не произхожда от посочения от нея ищец. Въпросите при допълнителен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК са във връзка със спора, но са некоректно поставени с оглед изложените от ПАС съображения и изявленията на страната ищец в о. с.з. пред първоинстанциония съд, че оспорените от другата страна подписи върху исковата молба, пълномощното и договора за цесия са положени именно от вписаното в тях лице – Н. Б.. В този смисъл приложените от касатора решения на ВКС не обуславят допълнителен критерий за селекция по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – по обективно неидентични казуси са, няма хипотеза като по настоящото дело страната, чиито подпис е оспорен да се яви в о. с.з. и да потвърди подписа си, поради което няма основание да се приеме недопустимо произнасяне от ПАС, както поддържа касаторът – налице е произнасяне по искова молба, изхождаща от вписаното в нея лице Н. Б., което самият той е потвърдил пред ПзОС. При така изложените съображения от ПАС няма основание да се приеме и наличие на хипотеза по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК /т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Втората група въпроси са принципно поставени и отново некоректно формулирани с оглед изложените от ПАС съображения, съответстват не на тези съображения и събраните доказателства от ПАС, а на защитната теза на касатора и искането за промяна на крайния изход по делото. В този смисъл така поставените въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК /т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.

С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС в обжалваната му част.

Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, макар да са поискани такива, тъй като няма доказателства ответникът по касационната жалба да е направил разноски за настоящата инстанция.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171/07.06.2018 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав по в. т.д. № 153/2018 г. в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.