О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 372

София, 23.04.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №4345/2018 година.

Производството е по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№14504/08.8.2018 г., подадена от адвокат В. П. – процесуален представител на ответницата по исковата молба З. Б. Т. от [населено място], против въззивно решение №1561/25.6.2018 г. по гр. д.№5688/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 2-ри състав с което е отменено изцяло решение №6252/01.9.2017 г. по гр. д.№2984/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 4 състав, и З. Б. Т. е осъдена да заплати на И. Г. Х. сумата 39060 лева, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Въззивната инстанция е приела, че „Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем с договора за заем заемодателя предава в собственост на заемателя пари, а последния се задължава да върне заетата сума пари. Договора е реален и неформален. Елементите от фактическия състав на договора за заем са съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В...