О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№140

гр. София, 18.02.2013 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

на Република България,

Търговска колегия, Първо отделение,

в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 918 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №3329 от 11.05.2012г. по гр. д. № 9987/2009г. на Софийски градски съд, в частта, в която след частична отмяна са отхвърлени исковете на касатора-ищец по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 6812, 90 лева до пълния претендиран размер от 11 520 лева като дължимо обезщетение по договор за охрана, сключен между страните на 28.02.2006г. и за обект гребна база П. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1626, 85 лева до пълния предявен размер от 2893, 67 лева, като е осъден касаторът да заплати разноски в размер на 115, 30 лева.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. Основание ли е за въззивния съд за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните, при прилагане на служебното начало по чл. 7 ГПК, за съдействие и изясняване предмета на делото?; 2. Следва ли въззивният съд...