Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Н. И. и К. И. С. против решение №510 от 12.11.2010. по т. д. №1066/09 на Плевенски окръжен съд.

Ответниците по касация не са заявили становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

,

за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, представено след проведено производство по чл. 285 ГПК, касаторите са посочили, че „основанието за обжалване на решението на ПОС е чл. 280, ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК”. По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поддържали, че обжалвания съдебен акт бил в противоречие с приложено решение на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, с което било прието, че за да бъде законосъобразно решение на УС на кооперацията то заседанието следвало да бъде проведено по реда на чл. 22 ЗК.Сочено е и противоречие с друго решение на ВКС, с оглед приетото от въззивния съд, че при оспорване истинността на частен документ може да се атакува единствено неговата автентичност.Посочено е, че правния въпрос относно членството на касаторите в кооперацията бил разрешен в противоречие с друго решение на ПОС, в „ което било записано всяко лице което има правен интерес”.Страната е изложила разбирането си за доказаност на правния си интерес, чрез представяне на „ Книга за имуществата”, като е направено оплакване, че съдът не е разгледал и съобразил тези писмени доказателства.Така е обосновано наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е развито оплакване за неправилност на решението, като е изложена защитната теза на касаторите по доказване на фактите, свързани с регистрацията на член - кооператорите.

Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.Формулираните от тях въпроси, не са обвързани от мотивите на въззивния съд. За да обезсили решението на първостепенния съд и прекрати производството по делото въззивният съд е преценил недопустимост на предявените искове, като по иска по чл. 58, ал. 1 ГПК тази недопустимост е свързана с това, че ищците – сега касатори не са установили по безспорен начин легитимацията си като член-кооператори към момента на вземане на атакуваното решение на УС. Освен това, съдът е преценил, че не е спазен и срока по чл. 58, ал. 5 ЗК. По иска, квалифициран по чл. 124 ГПК – за признаване за установено неистинността на протокол от 02.06.2007г., поради това, че не е подписан от председателя на кооперацията, също е извършена преценка за недопустимост, но не поради липса на правен интерес, какъвто съдът е мотивирал, че бил налице, а поради това, че ищците не са установили качеството член-кооператори към момента на съставяне на спорния протокол. При тези фактически данни, страната не обосновава приложно поле на касационно обжалване, съобразно изложеното от нея, с което по-скоро е развила оплакване за незаконосъобразност отколкото доводи относими към специалните хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК.този извод произтича не само от липсата на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който съставлява общо основание, но и поради необоснованост и на наличие на някой от съставите на чл. 280, ал. 1, т. 1 -3 ГПК.

С оглед възприетото с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. В случая първостепенния съд е бил сезиран с искова молба, чиято обстоятелствена част не е била в съответствие със заявения петитум, тъй като е липсвало фактическото обосноваване на предявените искове, както по отношение на активната процесуална легитимация, за която не са били налице изложени фактически обстоятелства, свързани с възникването на членственото правоотношение на ищците, съобразно действащите норми на ЗК и Устава на кооперацията към същия момент, така и по отношение на изричното обосноваване фактически на правния интерес от установяване недействителност на документ, обвързващ кооперацията и трето физическо лице. Многократно подаваните молби – уточнения, не са отстранили тази нередовност, като с тях са били въвеждани нови искания и обстоятелства.Задължение за въззивният съд е както да посочи правната квалификация на иска, / поради положението му на инстанция разглеждаща спора по същество/, така и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба, с оглед определяне именно на тази правна квалификация. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането – преценка предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед въззивния характер на второинстанционното производство, регламентиран и от действащия ГПК, т. 4 на ТРОСГК на ВКС на РБ № 1/2001г. не е загубила своето значение, поради което неизпълнението на дадените с нея указания установяват и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения, с оглед евентуалната недопустимост на обжалвания съдебен акт, касационната жалба попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.Касаторите са освободени от държавна такса с определение №1152/ 05.02.2010г. на ПлОС,

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №510 от 12.11.2010. по т. д. №1066/09 на Плевенски окръжен съд.

Делото да се докладва за насрочване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: