О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 118

гр. София, 14.02.2013 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

на Република България,

Търговска колегия, Първо отделение,

в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 910 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, и [фирма], София, срещу решение № 503 от 25.10.2011г. по в. гр. д. № 600/2011г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 652 от 19.04.2011г. по гр. д. № 67/2009г. на Районен съд - Плевен и е признато за установено по отношение на касаторите, че ищецът по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, [фирма], [населено място], не им дължи сумата от 23 259, 87 лева, поради недоставяне на количеството ел. енергия в обекта на потребителя.

В касационните жалби се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, съответно неправилно, поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост.

Допускането на касационното обжалване е аргументирано в изложението към двете жалби по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на спора: 1. Източникът на правоотношението между енергийното предприятие и потребителя на ел. енергия договорен ли е или е деликт и каква е правната квалификация на иска – чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 45 и сл. ЗЗД или е във връзка с договорно основание?; 2. Кой следва да поеме неблагоприятните имуществени последици от престъпно посегателство върху СТИ - потребителят, който...