Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Белутти“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Р. Д. срещу Решение № 244 от 23.05.2013 г. по адм. дело № 796/2012 г. по описа на Административен съд В. Т., 3 състав.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като издадено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът и пълномощникът му адв. Д. поддържат, че изводите на решаващия състав на Административен съд /АС/ В. Т. се неясни и необосновани, като същите не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Изразяват становище, че от доказателствата, събрани в рамките на ревизията и съдебното производство може да се направи обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения РА. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендират се направените разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т., не се представлява, като изразява становище по касационната жалба в представения писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд В. Т. е образувано по жалба на „Белутти“ ЕООД срещу Ревизионен акт № 051200085 от 02.05.2012 г. на орган по приходите в ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 408 от 01.08.2012 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ / сега „ОДОП“/ - гр. В. Т. при ЦУ на НАП.

Установява се, че с процесния РА на ревизираното лице в резултат на отказаното право на приспадане на данъчен кредит и на допълнително начислен ДДС са определени задължения по ЗДДС в размер на 28 332, 94 лева за данъчни периоди м. 06 и м. 07.2008г., м. 04 и м. 05.2009 г., от м. 02. до м. 08.2010 г., м. 10 – м. 12.2010 г., м. 03, м. 04, м. 06, м. 07 и м. 08.2011 г., и са начислени лихви в размер на 4 869, 27 лева, както и по ЗКПО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. е определен корпоративен данък за довнасяне в размер общо на 11 263, 66 лева и са начислени лихви за забава в размер на 2 096, 43 лева.

Съдът е приел, че жалбата на „Белутти“ ЕООД срещу цитирания РА е неоснователна, като е развил подробни съображения за законосъобразност на РА като издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство и при правилно прилагане на материалния закон.

Така постановеното съдебно решение е правилно и обосновано. Настоящата касационна инстанция намира изложените в касационната жалба доводи за неоснователни.

Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон.

При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на АС В. Т. обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията и съдебното производство писмени и гласни доказателства, като е формулирал правилния извод за законосъобразност на оспорения РА. Разгледани са поотделно доставките по фактури, издадени от различните доставчици, като са изложени подробни съображения относно наличието на предвиденото в РА материалноправно основание за отказ на получателя на правото на приспадане на данъчен кредит. Едновременно с това в решението се съдържат и мотиви относно материалната законосъобразност на РА в частта на определените задължения по ЗКПО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. ведно с начислените лихви за забава.

По отношение на приетото за отделните доставчици във връзка с установените задължения по ЗДДС касационната инстанция намира следното:

Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с доставките по 5 бр. фактури с предмет – СМР, издадени от „Г. Т. 2009“ ЕООД за м. 05.2010 г. правилно АС В. Т. е приел липсата на доказателства за наличие на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Предмет на доставката по фактурите е извършване на услуга – СМР, което изисква наличие на доказателства, че действително издателят на фактурата е осъществил възложените СМР. Представените фактури заедно с фискални бонове, както и договор за текущ ремонт от 01.04.2010 г. не могат да обосноват категоричния извод за изпълнение на доставката на фактурираните СМР към „Белутти“ ЕООД. Както е отбелязано от първостепенния съд, не са представени протоколи, удостоверяващи приемането и предаването на резултата от възложените СМР или други писмени документи, насочени към установяване на този факт. От друга страна, не е спорно, че процесните 5 бр. фактури не са отразени в дневниците за продажби на доставчика за м. 05.2010 г.

Неоснователно касаторът твърди, че съдът е приел, че РА в така посочената част е законосъобразен поради факта, че едноличният собственик на капитала и представляващ доставчика „Г. Т. 2009“ ЕООД е починал, както и че не е указал на ревизираното лице чия е доказателствената тежест да докаже извършените СМР. В рамките на първото по делото съдебно заседание решаващият съд е докладвал изцяло подадената от „Белутти“ ЕООД жалба, като е посочил какви са твърденията на жалбоподателя и какво оспорва, включително и за кои твърдения не сочи доказателства. Предметът на оспорване е ясно определен и в тази връзка първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 170 от АПК за разпределяне на доказателствената тежест. В допълнение следва да се посочи, че съдът е анализирал събраните в рамките на ревизията доказателства и е формирал извод за законосъобразност на РА в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Г. Т. 2009“ ЕООД не поради факта, че едноличният собственик на доставчика е починал.

Въз основа на задълбочена преценка на събраните доказателства правилно АС В. Търново е отхвърлил жалбата на „Булутти“ ЕООД в тази й част, който извод се споделя от касационната инстанция.

2. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 6, ал. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за м. 08 и м. 10.2010 г. по 7 броя фактури, издадени от „К. Д.“ ЕООД; за м. 07 и м. 08.2011 г. по 11 бр. фактури, издадени от „В. К.“ ЕООД и за м. 12.2010 г. по 3 бр. фактури, издадени от „Навигатор трейд“ ЕООД, правилен е изводът на АС В. Т. за законосъобразност на РА в тази му част.

Предмет на доставките са родово определени вещи/ резервни части, масла, поцинкована ламарина, климатична система и др./ и на основание чл. 24, ал. 2 от ЗЗД прехвърлянето на собствеността върху купувача се доказва чрез фактическото предаване на стоката. В процесния случай не е доказано, че стоките, предмет на фактурите, действително са предадени от доставчика и са получени от ревизираното лице. Представените фактури не удостоверяват факта за прехвърляне на собствеността върху стоките, предмет на доставка, като от страна на „Белутти“ ЕООД не са ангажирани доказателства, които да обусловят извод за реалното осъществяване на доставките.

Отделно от това както правилно е приел АС В. Търново, заключението по ССчЕ в частта относно отговора по задача № 1 /относно покупките на резервни части на автомобили/ не допринася до формиране на друг извод. Вещото лице е констатирало, че покупките на резервни части на автомобили са намерили счетоводно отражение при ревизираното лице, но в заключението липсват констатации за какво се отнасят резервните части и в какъв ремонт са вложени. Допълнителен аргумент за законосъобразност на РА в тази му част е и фактът на разминаване на датите при издаването на фактурите за ремонт на МПС с тези на фактурите с предмет – резервни части.

3. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 вр. чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за стоките и чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за услугите по 8 бр. фактури, издадени от ЕТ „Тассо-Р. Г.“ за данъчни периоди м. 04, м. 07 и м. 11.2010 г., м. 04 и м. 06.2011 г., АС В. Т. е формулирал извод за материална законосъобразност на РА, който е правилен и обоснован. Във връзка с доставката на стоки – цигари, хранителни продукти е прието, че стоките не са свързани с извършването на облагаеми доставки или с извършваната икономическа дейност на ревизираното лице, а по отношение на услугите / ремонт на МПС/- същите не се реално осъществени.

На първо място, не е доказано плащането по фактурите, тъй като е налице съществено разминаване в идентификационните номера на регистрираните фискални устройства и фискална памет, удостоверени в официална справка от ТД на НАП и тези, означени върху фискалните бонове към процесните фактури.

На второ място, обосновано първостепенният съд е приел, че ревизираното лице не е представило доказателства, че стоките – цигари и хранителни продукти са във връзка с извършвани облагаеми доставки. Обсъдени са ангажираните за първи път пред съда писмени доказателства – заповед № 181 от 19.12.2008 г. на управителя на „Белутти“ ЕООД, правилника за вътрешния трудов ред на дружеството и справки за изплатени хранителни продукти на работниците и в резултат на проведено производството по оспорване истинността на тези документи от ответника по касация при условията на чл. 193 от ГПК съдът е заключил, че не е доказана верността на съдържанието на оспорените частни документи. Констатирани са противоречия в съдържанието на описаните писмени документи, като заключението по ССчЕ не доказва обстоятелството, че описаните стоки са свързани с основната икономическа дейност на ревизираното лице, тъй като вещото лице е изградило съответните констатации на базата на оспорените писмени документи. Не са ценени показанията на двамата свидетели, разпитани пред съда, доколкото е отчетен факта, че техните показания са много общи и в тях липсва конкретика, както и че посочените от тях факти относно начина и реда за раздаване на храна и съответно количество се различават с посочените в заповедите размери. Отчетено е и обстоятелството, че свидетелите се намират в особени отношения с „Белутти“ ЕООД, от което може да се направи заключение, че са пристрастни.

На следващо място, както по отношение на доставката на стоки, така и по отношение на доставката на услуги АС В. Т. е достигнал до извода, че предаването на стоките и получаването на услугите се установява с надлежни писмени доказателства, каквито „Белутти“ ЕООД не е ангажирал нито по време на ревизията, нито в хода на съдебното производство.

По отношение фактурираните доставки – ремонт на автомобил правилно първостепенният съд е обосновал извода, че липсват доказателства, удостоверяващи факта на получаване на услугата. Представените договор между страните по доставката и договор с подизпълнител не удостоверяват факта на извършване на услугата, доколкото е установено, че няма представени приемо-предавателни протоколи, количествено-стойностни сметки и др. съпътстващи документи. Отделно от това вещото лице е констатирало, че автомобилът „Ивеко“, за който се твърди, че са извършени услугите, е заведен по дебита на сметка 206 с отчетна стойност 3 129, 33 лева, а през 2011 г. за него са закупени резервни части, със стойността на които е увеличена отчетната му стойност на 35 725, 00 лева. Според фактурите ремонтът е извършен през 2010 г., което е допълнителна индиция, че издадените фактури за ремонт на автомобил и за покупка на резервни части не се отнасят до МПС, собствено или наето от дружеството – касатор. Обратно на изложеното в касационната жалба АС В. Т. се е съобразил с относимата към случая практика на Съда на ЕС – Решение по дело С-515/07. В него СЕС приема, че не подлежи на приспадане начисленият ДДС за придобиването на стоки и услуги, включени в стопанските активи за целите на сделки, различни от облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице. Обосновано решаващият съд е цитирал Решение на СЕС по дело С-342/87 и Решение по дело С - 454/98, според които не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действието на дължимите данъци. Т.е. наличието на фактура не може да служи като достатъчно основание да се признае на получателя по доставката правото на приспадане на данъчен кредит.

4. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 вр. чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за данъчни периоди м. 06 и м. 07.2008 г., м. 10-м. 12.2010 г. и м. 03, м. 04, м. 06 и м. 08.2011 г. по фактурите, издадени от „Вайс“ЕООД, „Нитера“ООД, „Ц. К.“ ООД, „Зора ММС“ ООД, „Аглая и Бан“ ООД, „Екростил ДМ“ ЕООД, „Бела“ ЕООД, „Витрейд“ ООД, „Ел“ ООД, „Василева“ ЕООД, „С. С. 91“ ООД, „Фрукт Н“ ЕООД, „М. Б.“ ЕООД, ЕТ „Маги“, ЕТ „Логи“, „Т. Б.“ „К. С.“ ЕООД и „Топливо“ АД съдът е приел, че жалбата на „Белутти“ ЕООД е неоснователна.

Предмет на фактурите е доставка на различни стоки и според органите по приходите доставките не са свързани с икономическата дейност на ревизираното лице, който извод е потвърден от АС В. Т.. Неоснователно е твърдението на касатора, че по отношение на доставките по фактурите от описаните доставци АС В. Т. не е изложил никакви мотиви. В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че поради липсата на ангажирани от „Белутти“ ЕООД доказателства за влагането/съхранението или монтирането на въпросните материали не е доказано, че предметът на фактурираните доставки е във връзка с извършваната от дружеството дейност, респ. използването им за извършване на последващи облагаеми доставки.

5. По отношение на издадените през м. 03.2010 г. кредитни известия/които през следващи данъчни периоди са били анулирани с протоколи/ относно издадени по-рано фактури, АС В. Т. е възприел за правилен и законосъобразен извода на ревизиращите, че ДДС е дължим през данъчния период, през който са издавани съответните фактури, доколкото следва да бъде избягнато влиянието на неправомерно издадените кредитни известия.

Следователно, при задълбочен анализ на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство писмени и гласни доказателства Административен съд В. Т., 3 състав е формирал правилния извод за законосъобразност на РА в частта относно задълженията по ЗДДС по отделни периоди и доставчици, посочени по-горе.

Налице е и правилно позоваване на практиката на Съда на ЕС по съединени дела С-80/2011 и С-142/11. В т. 37 от мотивите на решението Съдът е препратил към предходни свои решения и е подчертал, че предвиденото в членове 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, поради което е тълкувал правото на ЕС в смисъл, че “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.” /т. 2 от диспозитива на решението/. Т.е. необходимо е да бъде установено извършването на съответната доставка на стока, респ. на услуга. В процесния случай не е доказано извършването на процесните доставки на стоки и услуги, описани по-горе.

Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд за неоснователност на жалбата на „Белутти“ ЕООД в останалата й част срещу РА относно задълженията по ЗКПО за 2008г., 2009 г. и 2010 г. В касационната жалба не се излагат конкретни твърдения за неправилност на съдебния акт в тази му част, като касационната инстанция намира, че решението е надлежно мотивирано, изложени са подробно обстоятелствата, обуславящи определяне на допълнителни задължения по ЗКПО за отделните данъчни периоди ведно с начислените лихви за забава. Размерът на корпоративния данък за отделните периоди и начислени лихви за забава са правилно определени.

С оглед на гореизложеното не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила като правилно.

При този изход на спора юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда, защото такова е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

Водим от горното, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 244 от 23.05.2013 г. по адм. дело № 796/2012 г. по описа на Административен съд В. Т., 3 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. Ч.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р./п/ В. П.

В.П.