Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ вр. чл. 211к от Закона за митниците.

Образувано по касационна жалба на началника на митница Бургас, чрез ст. юрисконсулт К. К.-Гелова против решение № 1116 от 27.06.2012г. на Административен съд Бургас, по адм. д. № 280 по описа за 2012г., с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 2 от 05.12.2011 г. на Началник на М. Б., потвърдено с решение № 79/01.02.2012 г. на Директор на Агенция „Митници”, срещу Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата /АЕБТРИ/.

Касаторът поддържа, че решението на Административен съд Бургас е неправилно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени съображения, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 8 ал. 7 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР /Конвенция ТИР от 1975г./, приемайки че митническите органи не са предприели всички фактически и правни действия „в рамките на възможното” за събиране на публичните вземания от дължащото ги по закон лице – титуляра на режима „транзит” фирма „Иви транс” ЕООД. Касаторът моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд.

Ответникът по касационната жалба, АЕБТРИ, в представената писмена защита, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и прецени направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение административен съд Бургас, в решаващия си състав, по жалбата на АЕБТРИ, гр. С. е отменил ППСПДВ № 2/2011 на Началник на М. Б., с което асоциацията, в качеството й на гарант, е задължена да заплати публични държавни вземания в размер на 20947.19 лева, представляващи мито – 7307.16 лв. и ДДС – 13640.03 лв, както и дължимата законна лихва, съгласно чл. 211, ал. 2 от ЗМ, във вр. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК, от датата на възникване на задължението – 19.08.2008г. до момента на окончателното му погасяване.

За да постанови този резултат, въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че митническите органи не са изпълнили задължението си да предприемат съответните мерки, в рамките на възможното, спрямо пряко задълженото лице, в който смисъл са обяснителните бележки към чл. 8, ал. 7 от Конвенцията ТИР и че в процесния случай обжалваното постановление е издадено преди изчерпване на тези мерки. Срещу превозвача е образувано изпълнително производство, по което има частично внасяне на дължимите суми в размер на 4 889, 88 – мито, по ППС № 13/2009г. Също така това производство е все още висящо, като видно от представеното в хода на съдебното производство писмо изх.№ 6363/2009/000086/19.04.2012г. на Директора на ТД на НАП гр. П., към 19.04.2012г. са предприети действия по принудително изпълнение срещу „И. Т.” ЕООД и образуваното изпълнително дело е активно.

Спорът по делото се свежда до това дали компетентните органи са предприели всичко възможно, за да получат претендираните митни сборове от пряко дължащите ги лица, с оглед изискването на чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР, според която, когато сумите, станат изискуеми, а това са дължимите вносни или износни мита и такси, увеличени с лихви за закъснение, начислени съгласно законите и митническите правилници на страната, в която е била установена нередовност в операцията ТИР /чл. 8, ал. 1 от конвенцията/, компетентните органи са длъжни, в рамките на възможното, да изискат плащането им от лицето или лицата, пряко дължащи тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация.

Солидарната отговорност по Конвенция -ТИР е различна от тази по ЗЗД, т. е. митническите органи нямат право да предявят вземането си по свое усмотрение пред което и да е от солидарно задължените лица. В чл. 8, т. 7 от Конвенцията ТИР е регламентирано задължение за компетентните органи в рамките на възможното да търсят плащането на дължимите суми от лицата, които пряко ги дължат, преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. Както е посочено в мотивите на ТР № 3/2003 г. на ВАС с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица. В случая е установено, че срещу превозвача има издадено ППСПДВ и е образувано изпълнително производство, което не е прекратено. Напротив, видно от писмото на директора на ТД на НАП Пловдив /изх. № 6363/2009/000086/19.04.2012/, към 19.04.2012г. са предприети действия по принудително изпълнение срещу „И. Т.” ЕООД и образуваното изпълнително дело е висящо. Поради изложеното, не може да се приеме, че са изчерпани всички възможности за събирането на установеното вземане

Издаването на ППСПДВ срещу превозвача, образуване на изпълнително производство срещу него и събиране на част от сумите, не представлява изчерпване на възможностите за изпълнение. При изчерпване на тези възможности публичният изпълнител прекратява производство на основание чл. 187, ал. 1, т. 4 от ДПК отм. , което в случая не е направено.

Както правилно е приел административният съд, за да бъде ангажирана отговорността на гарантиращата асоциация не е достатъчно митническата администрация само да е предприела необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания, първо от дължащите ги по закон лица, но и да е налице невъзможност за удовлетворяване вземанията от тези лица. Такива данни в случая не са налице, поради което митническите органи не са имали основание да преминат към приложение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Конвенция ТИР и да издадат ППСПДВ срещу гарантиращата асоциация.

Като е стигнал до този извод и е отменил обжалваното постановление, административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски в полза на АЕБТРИ, такива не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени разноски за касационната инстанция Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1116 от 27.06.2012г. на Административен съд Бургас, по адм. д. № 280 по описа за 2012г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. М./п/ Д. П. Е.М.