Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на А. П. В. от гр. В., против Решение № 11/09.04.2009 г. постановено по а. д. № 137/2009 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Водев против Заповед № 2841/04.12.2008 г. на изпълнителния директор (ИД) на Агенцията по заетостта (АЗ). С последната, служебното правоотношение на касатора е прекратено поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране и на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДС.

Недоволен от решението, Водев го обжалва. Счита, че постановеното от АССГ решение е неправилно поради допуснати нарушение на материалния закон. Уволнението на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДС във вр. с оценката, отразена във формуляра по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служители в държавната администрация (НУРАСДА) би било правилно само ако той не се е възползвал от правото си на възражение по чл. 28, ал. 1 от с. н. Съдът не е съобразил, че по възражението на Водев се е произнесъл с окончателна оценка контролиращият ръководител, което произнасяне е отразено във формуляра по чл. 29, ал. 2 от НУРАСДА. Процедурата по атестирането в случая е приключила с окончателното произнасяне на контролиращия ръководител, поради което именно то, а не оценката на оценяващия ръководител е юридическият факт, даващ правото на работодателя да прекрати служебното правоотношение на служителя.

Ответната страна - ИД на АЗ, не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата...