Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК.

Образувано е по жалба на И. П. Д. срещу решение № Ж-180 от 25.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което образуваната пред нея преписка по жалбата й с вх. № Е-11И-00-34 от 09.04.2012 г. срещу „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД (със старо наименование „Е.ОН Б. М.” АД) е прекратена.

От жалбата става ясно, че жалбоподателката не е доволна от така постановеното решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и иска то да бъде отменено.

Ответната страна – ДКЕВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Райков, оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението за правилно и законосъобразно. Моли да им бъдат присъдени разноските по делото.

Заинтересованата страна „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД (със старо наименование „Е.ОН Б. М.” АД) не е взела становище по така подадената жалба.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима, подадена срещу акт, подлежащ на оспорване според чл. 103 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

И. П. Д. е сезирала с жалба ДКЕВР срещу „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД (със старо наименование „Е.ОН Б. М.” АД) относно това, че иска от дружеството да измести съществуващ стълб от мрежа с ниско напрежение, намиращ се пред входната врата на нейния имот, на адрес с. Д., обл. В. Т., ул. „П. Х.” № 1, както и премахване на проводници преминаващи над покрива на къщата във връзка с намерение за ремонт на жилището.

На основание чл. 98, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите на енергетиката, с писмо от 20.04.2012 г., ДКЕВР е изискала от „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД (със старо наименование „Е.ОН Б. М.” АД) да извърши проверка и да отговори на въпросите поставени в жалбата.

В резултат на дадените указания от ДКЕВР, на 06.06.2012 г. дружеството изпраща до комисията и потребителя писмена информация и мотивирано становище, в което обяснява, че искането на жалбоподателката за изместване на стълб от мрежа ниско напрежение и за премахване на проводниците, намиращи се над покрива на къщата е неоснователно. Жалбоподателката многократно е изпращала до „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД (със старо наименование „Е.ОН Б. М.” АД) с посочените по горе искания и по тях дружеството е правило обстойни проверки. В съставените от дружеството отговори, подробно са разяснени предвидените в закона възможности за изместване на стълб от мрежа ниско напрежение в съответствие с разпоредбите на чл. 73, ал. 1 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) и чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната е разпределителна мрежи, съгласно които реконструкция, засяга съществуващи електрически съоръжения, изместването им се извършва от и за сметка на възложителя след одобряване по реда на ЗУТ

на съгласуваните проекти с преносното или съответното разпределително предприятие.

Възложителя следва да изготви пълна проектосметна документация, която да предостави за съгласуване от „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД (със старо наименование „Е.ОН Б. М.” АД).

Дружеството е извършило и проверка по второто искане на жалбоподателката за премахване на проводници намиращи се над покрива на къщата и в с. Д., която е установила, че проводниците от мрежа ниско напрежение са на допустимо разстояние от покрива на сградата, като е представен и снимков материал в подкрепа на това твърдение. Обекта е обезопасен от „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД (със старо наименование „Е.ОН Б. М.” АД) по предходно писмено искане на жалбоподателката, като и електромера е демонтиран.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав стигна до следните правни изводи:

В подадената до съда жалба не се сочат допуснати нарушения при извършената проверка, както и конкретни пороци допуснати от ДКЕВР при разглеждане на преписката по жалбата на Димитрова, или на нарушения на материалноправните норми.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, като решението е прието с изискуемия в чл. 13, ал. 1 от ЗЕ кворум и е обективирано в предвидената в закона писмена форма, с оглед на което не са налице основанията за отмяна.

В съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката ДКЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти или на лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност, а с чл. 97 и сл. от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, обн. ДВ, бр. 53/2004г. е регламентиран реда за разглеждане на жалбите по спорове по чл. 22 от ЗЕ. С оглед установените фактически обстоятелства и приложимите материалноправни норми се обуславя извода, че обжалваното решение на ДКЕВР е издадено от компетентен орган по чл. 22 ЗЕ, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила.

В случая не е допуснато нарушение на материален закон и решението на ДКЕВР съответства с целта на закона, след като не е установено нарушение при осъществяване на дейността от „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД (със старо наименование „Е.ОН Б. М.”.

За да постанови решение при условията на чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ регулаторния орган следва да установи поведение на електроразпределителното дружество, което да е в нарушение на условията на лицензията. Така както са формулирани оплакванията на жалбоподателката може да се приеме, че доводите са по повод експлоатацията на електроразпределителната мрежа и са във връзка с разполагането на съоръжение, част от мрежата. Съгласно § 26 от ПР на ЗЕ възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права запазват действието си. При това положение и като е анализирал подробно уредбата на Закона за устройство на територията по отношение изграждането на такъв вид съоръжения, ДКЕВР е извела законосъобразен извод за приложимостта на чл. 73, ал. 1 от ЗУТ - когато във връзка със строителството е необходимо да се измени положението или устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж. В случаите на предвидени за изместване в подробните устройствени планове и специализираните схеми към тях проводи и съоръжения средствата за новото строителство са за сметка на възложителя. В този смисъл е и отговора на "ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД (със старо наименование „Е.ОН Б. М.”), изпратен до оспорващата страна. В случай, че дадените указания относно реда и начина по който следва да се измести съществуващия стоманобетонен стълб не са изпълнени, регулаторния орган не може да разпореди електропреносното дружество да извърши преустройство на съществуващ електропровод без да са изпълнени задълженията, вменени по силата на закон на възложителя.

Решението на ДКЕВР е в съответствие с материалния закон – чл. 102, ал. 1 НЛДЕ във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, според който когато при проверката не е установено нарушение на условията по лицензията преписката се прекратява. В изпълнение на това правомощие регулаторният орган е постановил и решението си.

По изложените съображения, обжалваното решение на ДКЕВР като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника по жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение в размер на 150 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. П. Д. от гр. В. Т., ул. „Н. З.” № 12 срещу решение № Ж-180 от 25.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

ОСЪЖДА И. П. Д. да заплати на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране разноски в размер на 150 (сто и петдесет лева) лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Х./п/ К. К.

Т.Х.