Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на В. И. С., в качеството му на ЕТ„ Ина- 68-В. С.”, със седалище и адрес на управление гр. Я. срещу решение № 1104 от 19.06.2012, постановено по адм. д. № 68/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 1100784/04.10.2011г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Б. и потвърден с решение № РД-10-421/20.12.2011г. на директор на дирекция „ОУИ” гр. Б. при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС за данъчен период 01.11.2010г.- 30.11.2010г. в размер на 9 968, 20 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Твърди се, че съдът не е преценил всички доказателства в тяхната съвкупност. Моли съда да отмени решението и РА.

Ответникът по касационната жалба - директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Б. при ЦУ на НАП, не взема становище.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че не е налице нито една от хипотезите, посочени в чл. 115, ал. 1 от ЗДДС и кредитните известия са издадени при неспазване разпоредбата на цитираната правна норма, поради което не са налице основания за възстановяване съгласно чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС на посочения по справка-декларация данък в размер на 9 968, 20 лв.

От фактическа страна е установено, че за периода от 01.11.2010г.-31.01.2011 г. е подадена справка-декларация с деклариран данък за възстановяване...