Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителният директор на „Агенция за социално подпомагане” гр. С. против Решение №2864/29.04.2013г., постановено по адм. дело №8595/2012г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово Решение изх. №94-ДД/186 от 08.09.2010г. за отказ да се предостави достъп до обществена информация – протокол от 16.08.2010г. за среща проведена в отдел „Закрила на детето” Красно село и преписката е върната за изпълнение на указанията дадени в мотивите на решението.
Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.
Ответникът по касационната жалба – Д. Р. Д., редовно призован, явява се лично и ангажира становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната адмнистративна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отменил по жалба на Д. Р. Д. Решение изх. №94-ДД/186 от 08.09.2010г. на Изпълнителният директор на „Агенция за социално подпомагане” гр. С. за отказ да се предостави достъп до обществена информация – протокол от 16.08.2010г. за среща проведена в отдел „Закрила на детето” Красно село и преписката е върната за изпълнение на указанията дадени в мотивите на решението.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че исканата информация е служебна и достъпът до същата е свободен. Хипотезите на чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), предвиждащи ограничение в достъпа до информация не са налице, въпреки липсата на мотиви на кое от двете основания достъпът е отказан. Изложени са мотиви, че към момента на постановяване на съдебният акт е изтекъл и срокът от две години, предвиден в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ за ограниченията по ал. 2. Крайният извод на съда е, че постановеният отказ е незаконосъобразен.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни.
Служебната информация според чл. 11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. По правило достъпът до официална и служебна обществена информация е свободен. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ
достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на ал. 2. Възможност за ограничаване на достъпа до такава информация е налице, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях. В конкретния случай, по делото е установено, че поисканата с молба от 16.08.2010г. информация – копие на работен протокол от 16.08.2010г. е създадена и съхранявана от задължения субект – „Агенция за социално подпомагане” гр. С. и е изготвена по повод дейността му, (осъществявана конкретно чрез Дирекция „Социално подпомагане” Красно село) с оглед на което и достъпът до нея е свободен. Ограниченията по чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ
не могат да се прилагат след изтичане на 2 години от създаването на такава информация - чл. 13, ал. 3
от ЗДОИ. Ето защо, като приема, че задълженият субект следва да извърши преценката относно визирания в чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ
срок, предвид датата на съставяне на работния протокол - 16.08.2010г. и връща преписката на касатора за предоставяне на исканата инфирмация – заверен препис от протокола, съдът постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон.
Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция.
Съдът намира за неоснователни твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №2864/29.04.2013г., постановено по адм. дело №8595/2012г. по описа на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Т. В.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р./п/ С. Я.
И.Р.