Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" - гр. Б., срещу решение № 505 от 10.04.2010 г., постановено по административно дело № 435 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Б.. Наведени са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на Бургаския административен съд и потвърждаване на решение № 6 от 20.01.2010 г. на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Бургас.
Ответникът - М. Г. Г. от гр. К., в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Бургаския административен съд.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона.
Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна.
Предмет на оспорване в производството пред Административния съд - Бургас, са решение № 6 от 20.01.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Б., и потвърденото с него разпореждане № 1125 от 16.12.2009 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО при РУСО - гр. Б., с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е постановено събиране на сумите по съставен ревизионен акт за начет от 05.12.2009 г. на М. Г. Г. в размер на 77, 68 лв. главница и лихва върху нея в размер на 58, 62 лв., начислена до 01.12.2009 г., или общо - 136, 30 лева, представляващи причинена щета на ДОО от неправилно изплатени парични обезщетения за временна нетрудоспособност за времето от 21.03.2006 г. до 19.04.2006 г., като през периода 03.04.2006 г. - 15.04.2006 г. лицето е било на санаториално лечение. Същата е била неработоспособна в описания период, за което й е издаден болничен лист с предписан режим на лечение домашно-амбулаторен и съответно й е изплатено обезщетение за временна неработоспособност. Осигурителните органи са приели, че след като лицето е нарушило определения от лекуващия лекар домашен режим на лечение, законосъобразно са издадени ревизионният акт за начет и разпореждането за събиране на сумите по него.
За да отмени оспорения пред него акт, първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай не е осъществен фактическият състав на нито една от предвидените в разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от КСО хипотези и отиването на санаториум с оглед оптимизиране на лечението вместо съблюдаване на предписания домашен режим не съставлява съществено нарушение на режима, предписан от здравните органи.
Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт е обоснован и в съответствие с материалния закон. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решението е правилно и изводите на съда като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция.
По делото е било безспорно, че М. Г. Г. от гр. К. е задължително осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 3 КСО, както и че през периода 21.03.2006 г. до 19.04.2006 г. на цитираното лице е бил издаден болничен лист с определен режим на лечение домашен. Вместо това Господинова е предприела и осъществила за същото време санаторно-курортно лечение в "СБР-Бургаски минерални бани" ЕАД - Бургас. З.разно е становището на съда, че в случая не са налице основанията на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, т. к. процесният болничен лист № 0608193/21.03.2006 г. - не е обжалван и на основание чл. 113, ал. 3 от ЗЗдр. /Закон за здравето/ е задължителен за всички лица, органи и организации. От това следва, че Мина Г. Г. - ответник по касация - е получила правомерно изплатената й сума като обезщетение за временната й неработоспособност.
Състоянието на временната й неработоспособност по първоначалното дело е установено с болничен лист, който не е отменен по реда на чл. 112 от Закона за здравето. Този болничен лист удостоверява състоянието на временна неработоспособност, неговата причина и продължителност. Той освобождава лицето от изпълнението на трудовите му задължения и служи пред осигурителния орган като титул (основание) за получаване на осигурителни обезпечения. По своето правно естество болничният лист е удостоверителен индивидуален административен акт, издаден от овластен за целта държавен експертен орган. Като официален документ той има доказателствена сила за установените в него обстоятелства съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК.
В касационната жалба са развити доводи, че настоящата ответница е получила обезщетение за временна неработоспособност в нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО, като вместо да съблюдава предписания от здравните органи домашен режим Господинова е предприела санаторно-курортно лечение, с което е причинила щета на държавното обществено осигуряване. Тези доводи са неоснователни. След като не се оспорва установеното по делото, че осигуреното лице е било временно неработоспособно, провеждането на санаторно-курортно лечение при липса на такъв режим според болничния лист, удостоверяващ временната неработоспособност, не следва да се третира като нарушаване на определения режим по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО.
Съгласно трайно установената практика на Върховния административен съд не се приема за укоримо поведението на осигурено лице, което е избрало по-ефективна форма на лечение, с оглед заболяването си, от предписания домашен режим. В процесния случай не са налице обстоятелства, които да обуславят отклоняване от това разрешение. Предприетото от ответника по касация лечение на санаториум не прави лицето работоспособно, а и в двата случая - било на домашен режим, било на санаторно-курортно лечение, Господинова като задължително осигурено лице за всички социални рискове има право на обезщетение, което се полага или на основание чл. 40, ал. 1 КСО, или на основание чл. 44 КСО. Следователно щета за бюджета на общественото осигуряване няма.
Както правилно е приел административният съд, отиването на санаториум с оглед оптимизиране на лечението вместо съблюдаване на предписания домашен режим не съставлява съществено нарушение на режима, предписан от здравните органи. Несъмнено разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО е една от тези, които отменят гарантираното от същия кодекс основно право на получаване на парично обезщетение при временна неработоспособност, но цитираната норма следва да се прилага при сериозни нарушения на режима, предписан от здравните органи, примерно ако лицето е работило на друго място в периода на документирана неработоспособност и др. подобни.
Ето защо, макар и изводът на съда за недоказаност на санаториалното решение на Господинова да е необоснован от фактическа страна, решението за незаконосъобразност на обжалвания административен акт е правилно.
По изложените съображения Върховният административен съд - шесто отделение, счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение - предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 505 от 10.04.2010 г., постановено по административно дело № 435 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Б.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Т. Т. М.М.