Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Т. Ц.-Ц. Ц.” – гр. В. чрез процесуалния му представител адв. Т. К. срещу решение № 658/21.04.2009 г., постановено по адм. дело № 1422/2008 г. по описа на Административен съд – гр. В., с което е отхвърлена жалбата му против РА № 0303094/05.02.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 123/04.04.2008 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. за определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2001 г., вследствие на увеличен финансов резултат по чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО отм. поради допуснато нарушение на счетоводното законодателство, което е посочено в ревизионния доклад, а в ревизионния акт – чл. 23, ал. 2, т. 16 от същия закон. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички посочени отменителни основания в чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е взел предвид, че в ревизионния акт не са установени като размер разходите за амортизация на процесния акт и не са съпоставени тези разходи с разходите за ремонт. В касационната жалба се твърди, че съдът е нарушил принципа на служебното начало – чл. 9 АПК и правилата за разпределение на доказателствената тежест. Не е изследван нито от приходния орган, нито от съда въпросът кои от събраните доказателства установяват наличие на превишение на разходите за ремонт и съответния процент от отчетната стойност на ДМА. Касаторът възразява също, че неправилно е прието от съда, че не са представени доказателства за изпълнение на договора за авариен ремонт от 23.07.2001 г. и за вида на ремонтните работи. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на РА...