Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по две касационни жалби, както следва:1/ По касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП, против Решение №557/29.04.2011 г. по адм. дело №998/2010 г. на Административен съд-Бургас, в частта му, с която е отменен РА №200900488/22.02.2010 г. на ТД на НАП-Бургас, ИРМ-Сливен, потвърден с Решение №РД-10-127/23.04.2010 г. на Директора на Д"ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП, в частта относно определени задължения по ЗДДС на "Проект" ЕООД, с. Е., община-Н. З. за д. п. 01.11.2007 г. - 30.11.2007 г. в размер на 3 979.80 лв. главница и лихви - 959.98 лв. и за д. п. 01.12.2007 - 31.12.2007 г. в размер на 1 441.44 лв. главница и лихви - 258.38 лв., в резултат на отказано частично право на приспадане на данъчен кредит по фактура от 27.11.2007 г. и изцяло по фактура от 20.12.2007 г. с издател "Вегатекс-ВВ" ЕООД, гр. С., и 2/ По касационна жалба от "Проект" ЕООД, с. Е., община Н. З., област-Сливен, чрез пълномощника му - адв.Н. Б., против Решение №557/29.04.2011 г. по адм. дело №998/2010 г. на Административен съд-Бургас, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против същия РА, потвърден с Решение №РД-10-127/23.04.2010 г. на Директора на Д"ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП, в частта на определените на това дружество задължения по ЗДДС, за д. п. 01.05.2008 г. - 31.05.2008 г. в размер на 21 620 лв. главница и 3 484.48 лв. лихви, за отказано право на припсадане на данъчен кредит по фактура от 13.05.2008 г.
С първата касационна жалба се иска отмяна на решението, в обжалваната му част, на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и пререшаване на спора, с присъждане на разноски.
С втората касационна жалба се иска отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно поради необоснованост, пререшаване на спора и присъждане на разноските пред касационната инстанция.
В съдебно заседание касаторът - Директора на Д"ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП не се явява и не се представлява. Другият касатор -"Проект" ЕООД, чрез пълномощника си - адв. Б., поддържа касационната си жалба и същевременно оспорва касационната жалба на Д"ОУИ"-Бургас, като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационната жалба на търговското дружество.
Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.При разглеждането им по същество установи:
І. По касационната жалба на Директора на Д"ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП:
С решението в обжалваната му част, съдът е отменил частично оспорения от "Проект" ЕООД Ревизионен акт, по отношение установените с него задължения на дружеството по ЗДДС, за д. п. м. ноември 2007 г. и за д. п. м. декември 2007 г., общо в размер на 5 421.24 лв. главница и общо лихви в размер на 1 218.36 лв., от частично и изцяло отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки на стоки, оформени с данъчни фактури /ДФ/ №000000139/27.11.2007 г. с предмет: тел поцинкована Ф 2.5 - 3996 кг. и тел поцинкована Ф 2.0 -8064 кг. и ДФ №000000151/20.12.2007 г. с предмет: тел поцинкована Ф 2.0 - 4368 кг. , и двете с издател "Вегатекс-ВВ" ЕООД, гр. С.. За да отмени РА съдът е приел, че и двете фактури обективират реални доставки на стоки, поради което ревизиращите органи неправилно са приложили разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и са отказали правото на припсадане на данъчен кредит на оспорващия като получател - по първата фактура частично, а по втората изцяло, в размер на начисления от доставчика ДДС. Съдът е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията и в хода на съдебното производство доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието за непризнаване на право на данъчен кредит от оспорващото дружество. Въз основа на извършения анализ на тези доказателства, вкл. и на заключенията на съдебно-техническата и съдебно-икономическата експертизи, е приел, че по двете фактури са налице реални доставки, поради което на дружеството незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит, в посочените с РА размери. Съдът е отхвърлил възражението на касатора за липсата на доказателства за извършено транспортиране на стоките от прекия доставчик до получателя, за липса на складова база за съхранение на стоките закупени от предходните доставчици, за липса на пътни листя и експедиционни бележки за предаване на стоката, на товарителници, на документи за изразходвано гориво за транспорт, а по възражението за неустановен произход на стоките не е изложил мотиви. Така постановеното решение е неправилно.
По спорния по делото въпрос за наличието на реална доставка на закупените от ответника стоки по процесните две фактури, като предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит на "Проект" ЕООД, съдът неправилно е приел, че такива доставки са налице, при липсата на каквито и да са доказателства за транспортиране на стоките. Този положителен за ответника факт е следвало да бъде установен от него, тъй като транспорта на стоките е част от дейността по извършване на доставката и по изпълнение на сключения договор за изработка от 05.03.2007 г., съгласно който стоките е следвало да бъдат изработени от доставчика и да бъдат доставени от него до седалището на "Проект" ЕООД, т. е от гр. С. до с. Е., общ.Н. З.. По делото не е установено как прекия доставчик "Вегатекс ВВ" ЕООД е осъществил тази доставка и дали изобщо е предал стоката на получателя, при отсъствие на съставени за тази дейност документи, като товарителници, пътни листя, експедиционни бележки, фактури за закупено гориво, наличие на собствен или нает персонал за извършване на превоза, складова база и пр.При това положение е останал недоказан факта на извършения превоз и получаване на процесните стоки по седалището на получателя, независимо от съставените счетоводни документи и наличието на договор за изработка. Липсата на транспортни документи не може да бъде заместена и от представените във фазата на съдебноадминистративното производство приемо-предавателни протоколи от 26.11.2007 г. и от 19.12.2007 г., които имат характер на частни документи, без достоверна дата, още повече че в тях е налице противоречие в описанието на стоките с тези по издадените фактури.
От друга страна неправилно въз основа заключението на съдебно-техническака експертиза съдът е приел, че поцинкованата тел, предмет на тези доставки е използвана в засаждането на 239 дка лозя, собственост на "Проект" ЕООД и следователно е получена. Липсват доказателства, че именно закупените с процесните фактури стоки са вложени в засаждането на съответните площи лозови масиви. Това е така, защото се касае за родово определени вещи, които не са индивидуализирани и предаването им не е доказано в съответствие с чл. 24, ал. 2 от ЗЗД.
Поради това изводите на съда, че е налице реално получаване на стоките по двете фактури, при отсъствие на доказателства за транспортирането им, съответно за предаването им, се явяват незаконосъобразни. Съобразно това незаконосъобразен е и другия извод, че по отношение на тези доставки за получателя им е налице правото на приспадане на данъчен кредит, от което следва, че оспорения РА в тази част е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.
Като неправилно в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на ответното дружество срещу РА в тази му част бъде отхвърлена, като неоснователна.
По второто оплакване за липса на мотиви относно произхода на стоката, настоящата инстанция счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение, но същото не е съществено, тъй като в разпоредбите на ЗДДС, касаещи правото на приспадане на данъчен кредит, няма изрично изискване да бъде установен "произхода на стоката", т. е установения произход не е предпоставка за признаване на това право. 2. По касационната жалба на "Проект" ЕООД:
С решението, в обжалваната му част, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против РА, в частта на установените задължения по ЗДДС в размер на 21620 лв. главница и 3484.48 лева лихви, за д. п. месец май 2008 г. от непризнато право на данъчен кредит по фактура №00000235/13.05.2008 г. с предмет на доставка: кол маркиран малък- 115 000 бр. и лозарски кол - 80 000 бр., и издател "Вегатекс-ВВ" ЕООД, Сливен, като неоснователна. Направил е извод, че в тази част оспорения РА е законосъобразен, поради липсата на реална доставка, като една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. За да постанови този резултат съдът е обсъдил доказателствата за наличието на предходни доставчици в лицето на "Сая" ЕООД, на "Профил" ООД и на "Проект" ЕООД, като въз основа на издадените от тях фактури, с дати следващи процесната / от 02.06.2008 г. и от 28.05.2008 г./ е приел, че липсва реална възможност за доставка на процесните стоки към 13.05.2008 г., при положение, че не съществуват в патримониума на прекия доставчик.
Решението е правилно. Липсват касационни основания за отмяната му. Съдът, въз основа на установените правно релевантни факти е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за отсъствие на реални доставки по издадената фактура от 13.05.2008 г., независимо от доказателствата за начисляване на данъка и плащане на данъчната основа. От данните по делото е установено, че към 13.05.2008 г. липсва настъпило данъчно събитие, свързано с преминаване на собствеността от прекия доставчик върху получателя, поради недоказаност за наличие на тези стоки у прекия доставчик. Последният ги е получил въз основа на предходни доставки, по издадени фактури от "Профил" ООД , с дата 02.06.2008 г. и от "Проект" ЕООД, с дата 28.05.2008 г., които са последващи по време на процесната. Поради това към 13.05.2008 г. "Вегатекс-ВВ" ЕООД не е имало какво да доставя. Поради липсата на реална доставка липсват и основания за приспадане на данъчен кредит по нея, на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В случая е налице хипотезата на неправомерно начислен ДДС, за което не е налице право на данъчен кредит, по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Като правилно и законосъобразно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила.
Съобразно този изход на спора основателно е искането на Д"ОУИ"-Бургас за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 555.58 лева, съобразно защитения материален интерес и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платимо от "Проект" ЕООД.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №557/29.04.2011 г. постановено по адм. дело №998/2010 г. на Административен съд-Бургас, в ЧАСТТА МУ, с която е отменен РА №200900488/22.02.2010 г. на ТД на НАП-Бургас, ИРМ-Сливен, потвърден с Решение № РД-10-127/23.04.2010 г. на директора на Д"ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП, в частта на установените спрямо "Проект" ЕООД, с. Е., община Н. З., задължения по ЗДДС за д. п. месец ноември 2007 г. в размер на 3979.80 лв. главница и 959.98 лв. лихви и за д. п. месец декември 2007 г. в размер на 1441.44 лв. главница и 258.38 лв. лихви, както и в частта, с която е осъдена Д"ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП да заплати на "Проект" ЕООД направените по делото разноски в размер на 1213 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Проект" ЕООД, с. Е., община-Н. З., област-Сливен, против РА №200900488/22.02.2010 г. на ТД на НАП-Бургас, ИРМ-Сливен, потвен, потвърден с Решение № РД-10-127/23.04.2010 г. на директора на Д"ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП, в частта на установените спрямо "Проект" ЕООД, с. Е., община Н. З., задължения по ЗДДС за д. п. месец ноември 2007 г. в размер на 3979.80 лв. главница и 959.98 лв. лихви и за д. п. месец декември 2007 г. в размер на 1441.44 лв. главница и 258.38 лв. лихви.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №557/29.04.2011 г. постановено по адм. дело №998/2010 г. на Административен съд-Бургас, в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата на "Проект" ЕООД срещу същия РА, в другата му част.
ОСЪЖДА "Проект" ЕООД, с. Е., община-Н. З., област-Сливен, да заплати на Дирекция "ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 555, 58 /петстотин петдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. К./п/ М. Р.
Е.К.