Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. В., подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Й. П. Й., срещу решение № 1131 от 07.06.2010 г. по адм. дело № 2413/2009 г. на Административен съд - гр. В..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Варненският административен съд е отменил писмена покана № 29-07-1401 от 14.08.2009 г. на касационния жалбоподател, с която той е започнал производство за събиране на сумата 1182, 21 лв., неоснователно изплатена на лечебното заведение (амбулатория) с фирма ЕТ "АИПСМП - доктор Р. К." - гр. В.. За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесната сума би била неоснователно получена от лечебното заведение само ако е резултат на извършено нарушение на Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006), а в случая липсва влязла в сила заповед на касационния жалбоподател за прилагане на санкция за нарушение.

Акцентът в касационната жалба е поставен върху инвокираните с нея доводи, че в случая не е налице нарушение и щом като приема, че има такова, съдът е бил длъжен да посочи кое правило от НРД 2006 според него е било нарушено и каква санкция се следва за това нарушение, че неосъществяването на диспансеризация не съставлява нарушение по НРД 2006, а е нарушение на чл. 15 от индивидуалния договор между НЗОК и амбулаторията за първична специализирана медицинска помощ (индивидуална практика), за което не се налага санкция и че за неосъществената в случая диспансеризация от изпълнителя на специализирана медицинска помощ не е предвидено налагане на санкция с правилата на НРД 2006 (наречени в касационната жалба "наказателни разпоредби на НРД 2006).

Както се каза и по-горе, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд е имал възможност да изрази становище, че изпълнител на специализирана медицинска помощ е възможно да получи неоснователно плащане от РЗОК за извършен от него преглед на задължително здравно осигурено лице (ЗЗОЛ), само при извършено нарушение по НРД 2006 - когато не е изпълнил нормативно установено или договорно задължение да диспансеризира лицето, ако при прегледа е установил заболяване, за което то подлежи на диспансеризиране от специалист (виж напр. реш. №

4407 от 06.04.2010 г. по адм. д. № 15158 от 2009 г.

на ВАС-VІ отд.; в същия смисъл е и цитираното в решението на ВнАС решение, също на ВАС-VІ отд.).

Условията, редът и финансирането за извършване на диспансеризацията, както и списъкът на заболяванията, при които се извършва диспансеризация, се определят с наредба на министъра на здравеопазването - чл. 30, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ). Тази наредба е Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията (Наредба № 39), по правилата на която лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) провеждат диспансеризацията на задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ), подлежащи на диспансеризация от специалист. Заболяванията, за които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща дейностите по диспансеризация, са посочени в приложения № 6 и № 7, а честота и обемът на тези дейности се определят в Националния рамков договор - чл. 12, ал. 5, 6 и 7 от Наредба № 39. Ако с индивидуалния договор е уговорено, че ИСИМП е длъжен да диспансеризира всяко ЗЗОЛ със заболяване, за което то подлежи на диспансеризиране от такъв специалист (освен при отказ на ЗЗОЛ, който се отразява в амбулаторния лист за прегледа), то направената констатация, че лечебното заведение ЕТ "АИПСМП - доктор Р. К." не е изпълнила това свое задължение, сочи на извода, че в този случай е констатирано нарушение по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" НРД 2006 - несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ, за което следва да бъде приложена санкция финансова неустойка в посочения за СИМП размер. Не е ли налице посоченото нарушение, полученото от лечебното заведение плащане в размер за първи преглед от специалист не е неоснователно. Впрочем в писмения отговор на жалбата до Варненския административен съд процесуалният представител на касационния жалбоподател също е стигнал до извода, че "невземайки на диспансерен учет ЗЗОЛ, д-р К. не е оказала на ЗЗОЛ в пълен обем договорената медицинска помощ, предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от договора, съгласно която специалистът изпълнява дейностите по диспансеризация по Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, съгласно Приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК и действащите разпоредби на НРД 2006" (л. 334 и сл. от делото на ВнАС, а цитатът е от л. 336, долу, последния абзац).

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1131 от 07.06.2010 г. по адм. дело № 2413/2009 г. на Административен съд - гр. В.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Т./п/ Н. Г. А.Е.