Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравно осигурителна каса – Плевен (РЗОК - Плевен) против Решение №88/13.03.2017 г. постановено по адм. д. №1004/2016 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отменена в обжалваната й част, заповед № РД – 08 - 1500/28.10.2016 г. на директора на РЗОК - Плевен, с която на „Плевенфарма“ ООД е наложена имуществена санкция в общ размер на 350, 00 лева. Релевират се доводи, че решението на съда е неправилно поради нарушение на материалния закон, което е касационно основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. По същество касаторът моли да бъде отменено решението на Административен съд Плевен и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на общо 600 лева и направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – „Плевенфарма” ООД в писмено възражение по делото оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за частично основателна, поради което първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено в частта по установените нарушения по т. 3 от Констативен протокол за извършване на финансов контрол. В останалата част касационната жалба е неоснователна и следва да се остави в сила решението в частта, в която е отменена заповедта за налагане на финансови санкции, в частта по т. 1 и т. 2 от същия протокол.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка...