Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "О”ООД не е собственик на процесния преместваем обект. Съобразно нормата на чл. 57а, ал. 2, пр. 2-ро от ЗУТ, констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му.

В хипотезата, когато собственикът на обект, поставен в чужд имот е неизвестен, законодателят е регламентирал с разпоредбата на чл. 57а, ал. 4 от ЗУТ констативният акт да се връчва на собственика на имота, като в този случай със заповедта по ал. 3 кметът на общината задължава собственика на имота да го премахне за своя сметка.

Предвид обстоятелството, че ответното дружество не е и собственик на имота, в който е разположен процесният обект, обосновано съдът приема, че административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му по чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване в хода на административното производство обстоятелството относно собственика на процесния обект.

Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като обектите по ал. 1 подлежат на премахване от собствениците им или от собственика на имота в който са поставени, а не от страна на трети лица, какъвто се явява дадения случай. Нещо повече, предвид изложените с касационната жалба твърдения, че процесният обект е поставен върху имот - публична общинска собственост, за касатора е била налице правната възможност, както и задължение да процедира по реда на чл. 57а, ал. 5 и сл. от ЗУТ, което неизпълнение от негова страна е още едно допълнително по чл. 146, т. 3 от АПК основание за отмяна на оспорения индивидуален административен акт като незаконосъобразен.

Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила.

По изложените съображения и...