Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба, подадена от М. Сисе, [гражданство], против решение № 339/16.01.2018г., постановено по адм. дело № 10505 по описа за 2017г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 15522/11.08.2017г., на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са направени оплаквания за постановяване на решението, предмет на касационна проверка, при наличието на всички касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Поддържа се становище, че изводът на съда за липса на основания за предоставяне на закрила е необоснован. Твърди се, че съдът не е съобразил чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) /ЗУБ/. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение.

Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез процесуалният си представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност за касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК.

По същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 339/16.01.2018г., постановено по адм. дело № 10505/2017г. на АССГ, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Сисе М., [гражданство], против решение № 15522/11.08.2017г. на председателя на ДАБ, при условията на чл. 52 във вр. с чл. 48 ал. 1 от ЗУБ, с което на основание чл. 75 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 8 и чл....