Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Хасан, гражданин на Ирак, срещу решение № 764 от 09.02.2018 г. по адм. дело № 13654/2017 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против „формиран отказ“ по заявление вх. № 126704/01.11.2017 г., издаден на 22.11.2017 г. от началник на сектор „Миграция” при Столична дирекция вътрешните работи (СДВР). Излага съображения за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението.

Ответната страна - началник на сектор „Миграция" - СДВР, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Касационната жалба се явява основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

Административното производство е започнало с подадено от г-н Хасан заявление рег. № 126704/01.11.2017 г. за продължаване на пребиваването на чужденец в Р. Б, с посочено от чужденеца право по чл. 24, ал. 1, т. 7 и 18, вр. чл. 24, ал. 7 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ), с цел запазване целостта на семейството му с българската гражданка И.И и на детето му А. Хасан. Със заявлението са приложени писмени доказателства, приобщени към делото пред АССГ.

С процесното писмо от 22.11.2017 г. г-н Хасан е уведомен, че изтъкнатите от него обстоятелства не представляват извънредни по смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗЧРБ. Разяснена е разпоредбата на §1, т. 7 от ДР на ЗЧРБ, в която се сочи какво представляват „извънредни обстоятелства“.

За да отхвърли жалбата на Х. Хасан срещу „формиран отказ“ по заявление вх. № 126704/01.11.2017 г., издаден на 22.11.2017 г. от началник на сектор „Миграция” - СДВР, съдебният състав е приел, че процесното писмо е постановено от компетентен орган. Приел е, че дори и да не е наименовано заповед, то засяга права и законни интереси на жалбоподателя и подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК. АССГ е посочил, че изложените от г-н Хасан обстоятелства – сключен граждански брак с българската гражданка и раждането на дете, не съответстват на посочените в заявлението му до началник Сектор "Миграция" – СДВР, извънредни обстоятелства. Съдът е обсъдил приложимата правна рамка относима за разрешаване срока на продължително пребиваване в страната и е обосновал извод, че са налице фактическите и правни основания за постановяване на отказ за издаване на разрешение по заявление за продължаване на пребиваването на чужденец в Р. Б. Решението е недопустимо.

Правилни са изложените в обжалваното съдебно решение изводи за реда, по който се развива процедурата по подаденото от Х. Хасан заявление рег. № 126704/01.11.2017 г. за продължаване на пребиваването на чужденец в Р.Б.Н са обаче изводите на АССГ за допустимост на жалбата, предвид характера на оспорения в първоинстанционното производство акт.

От доказателствата по делото е безспорно, че г-н Хасан желае да получи право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 и т. 18 от ЗЧРБ като член на семейството на български гражданин - през 2015 г. е сключил граждански брак с български гражданин и се ражда дете. За да може да извърши суверенната си преценка дали да предостави или не право на продължително пребиваване на чужд гражданин държавата е създала ред и поставила изисквания, които следва да бъдат изпълнени, за да може да бъде разгледано искането за предоставяне на право на продължително пребиваване. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване може да бъде предоставено на лице, което 1) има виза по чл. 15, ал. 1 от с. з. и 2) е налице едно или повече от изрично изброените обстоятелства, разписани в 21 точки от разпоредбата. Изискванията са кумулативни и са гаранция единствено за разглеждане на искането, не и за предоставяне на правото на продължително пребиваване. Посоченото основание за издаване на разрешение за продължително пребиваване е разпоредбата на чл. 24, ал. 7 от ЗЧРБ, а именно че при наличието на извънредни обстоятелства на членовете на семейството на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ чужденец и на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6, т. 1, 2 и 3 може да бъде издадено еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване по ред, определен с Правилник за прилагане на закона.

Оспореното пред първоинстанционния съд писмо има характер на акт по чл. 21, ал. 5 от АПК. С него, в хода на развилата се процедура по повод на подаденото от Х. Хасан заявление, същият е уведомен, че изтъкнатите от него обстоятелства не представляват извънредни по смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗЧРБ. Посоченото писмо обаче не е крайният акт, с който приключва производството по подаденото от лицето заявление. В настоящия случай отказ да бъде издадено поисканото разрешение за пребиваване не е постановен. Изложеното води до извод, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, а част от процедурата по издаване на такъв акт по заявлението на лицето, респективно - не подлежи на самостоятелен съдебен контрол според изричното правило на чл. 21, ал. 5 от АПК. С посочената разпоредба са изключени от кръга на индивидуалните административни актове, волеизявленията, действията и бездействията, които са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални административни актове. Контролът върху законосъобразността на такива волеизявления, действия и бездействия, се извършва от съда в производството по оспорване на акта, с който горепосочените производства завършват. В този смисъл и при липсата на нормативно установено изключение, съдебната проверка на законосъобразността на междинните действия и актове в административното производство, инициирано със заявление за издаване на разрешение за пребиваване, следва да бъде извършена едва при евентуалното оспорване на крайния акт. Произнасянето на съда по законосъобразността на писмото има за последица постановяването на недопустим съдебен акт. По изложените съображения, обжалваното решение следва да се обезсили. Тъй като естеството на спора изключва решаването му по същество, преписката следва да се изпрати на началник на сектор „Миграция” – СДВР, който да се произнесе по заявление вх. № 126704/01.11.2017 г. на Х. Хасан, гражданин на Ирак, с окончателен акт.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноските по делото, в полза на СДВР следва да бъдат присъдени съдебни разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 764 от 09.02.2018 г. по адм. дело № 13654/2017 г. по описа на Административен съд София – град.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 13654/2017 г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Х. Хасан, гражданин на Ирак, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева разноски по адм. дело № 5375/2018 г по описа на Върховния административен съд.

ИЗПРАЩА преписката на началника на сектор „Миграция” – СДВР, за произнасяне по заявление рег. № 126704/01.11.2017 г. подадено от Х. Хасан, гражданин на Ирак, при спазване на указанията дадени в мотивите на решението. РЕШЕНИЕТО е окончателно.