Образувано е по касационна жалба на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район, подадена чрез процесуален представител Й.А, против Решение № 536/20.03.2018 г., постановено по административно дело № 1931/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас. С оспореното решение е отменена Заповед № ДК-10-ЮИР 27/07.06.2017 г. на Началника на РДНСК – Югоизточен район, с която е обявено за нищожно Разрешение за строеж № 171/28.08.2013 г. на главния архитект на О. Н.
В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против заповедта на Началника на РДНСК – Югоизточен район. Изложени са подробни съображения за допуснати нарушения на ЗУТ, ЗООС и ЗБР при издаване на процесното разрешение за строеж, които обуславят неговата нищожност.
Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Аврамов, който моли да бъде уважена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От Главния архитект на О. Н е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба по съображения, които са в подкрепа на съдебното решение.
Ответната страна, О. Н, не взема становище по спора.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага отмяна на решението, ведно с последиците от това.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспорения пред съда акт, контролният орган е обявил за нищожни издаденото от главния архитект на О. Н. Р за строеж № 171/28.08.2013 г. на „Жилищна сграда с гаражи” – бл. А и бл. Б, находящ се в УПИ IV – общ., кв. 19, ж. к. „Черно море”, гр. Н., ведно с одобрените инвестиционни проекти. Според органа, нищожността се обуславя от факта, че разрешението за строеж е издадено без промяна предназначението на земята и без влязъл в сила административен акт по ЗООС и ЗБР, в нарушение на чл. 12, ал. 2 ЗУТ, чл. 143, ал. 1, т. 4 ЗУТ, чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ и чл. 148, ал. 8 ЗУТ, във връзка с чл. 82, ал. 5 ЗООС, чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС и чл. 31, ал. 1 ЗБР.
Съдът е отменил заповедта на Началника на РДНСК - Югоизточен район, развивайки мотиви за отсъствие на пороци, водещи до нищожност на разрешението за строеж, които се споделят от настоящата инстанция. Установено е, че разрешението за строеж касае поземлен имот, който е бил устроен с подробен устройствен план, съгласно който територията е обявена за урбанизирана, с отреждане за жилищно строителство. В този смисъл, дори да се приеме за вярно твърдението за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗУТ, съгласно която застрояване се допуска след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, в случая ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ), правилен е изводът, че този пропуск не опорочава волята на административния орган, издал разрешението.
На следващо място, съдът е развил мотиви за това, че липсата на влязъл в сила акт по отношение на необходимостта от оценка по ЗООС и извършена оценка за съвместимост на инвестиционното предложение по реда на ЗБР, не представлява съществен порок, водещ до нищожност, а до унищожаемост чрез отмяна на разрешението за строеж, която възможност е преклудирана, съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ. Отсъствието на акт за съгласуване на инвестиционното предложение по реда на ЗООС, ЗБР или друг специален закон, сочи на липсата на елемент от фактическия състав на разрешението за строеж съгласно чл. 143, ал. 1, т. 4 и чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, последица от която би била материалната му незаконосъобразност, а не нищожност.
Освен това, от страна на контролния орган не е доказано по безспорен начин твърдението му за това, че разрешеното през 2013 г. строителство е попадало в територия с особена териториално-устройствена защита, тъй като имотът е зает от пясъчни сиви дюни. По делото е представен специализиран регистър на обектите по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 ЗУЧК и Специализирана карта на дюните, разположени на територията на землище гр. Н., но същите са одобрени през 2014 г., поради което не би следвало да са относими към настоящия правен спор, касаещ валидност на разрешение за строеж от 2013 г., с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.
Съдебната практика и теорията споделят виждането, че е налице нищожност на административния акт, когато е издаден от некомпетентен орган. В конкретния случай, разрешението за строеж е издадено от материално и персонално овластен за това орган. Спазена е изискуемата се от закона писмена форма. Допуснати в хода на административното производство съществени нарушения, както и нарушения на материалния закон, по принцип водят до унищожаемост на акта, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В процесния случай, не са установени такива тежки нарушения, обуславящо нищожност на разрешението за строеж, тъй като за територията, за която е издадено не се установява абсолютна забрана за строителство, а липсата на съгласувателни актове по специалните закони, би обусловило неговата незаконосъобразност, но не и нищожност.
С оглед изложените мотиви, като е отменил процесната заповед, Административен съд – Бургас е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на Главния архитект на О. Н за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото следва да се присъди в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 536/20.03.2018 г., постановено по административно дело № 1931/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район да заплати на О. Н юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване.