Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Националната агенция за приходите (НАП) против решение № 1664/14.03.2018 г. по адм. дело № 12768/2017 г. на Административен съд – София град (АССГ), с което НАП е осъдена да заплати на „С. М“ЕООД обезщетение за причинени в периода 26.01.2015 г. – 15.04.2015 г. имуществени вреди в размер на 461, 62 лева, произтичащи от незаконосъобразни действия на орган по приходите, обективирани в Протокол сер.АА № 0008559/26.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 24.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

Касационните възражения са свързани с неправилност на решението по отношение установяването на причинно-следствена връзка между отменения Протокол сер.АА № 0008559/26.01.2015 г. и твърдяните вреди, както и по отношение самото доказване на вредите.

Ответната страна - „С. М“ ЕООД, представлявана от адв. М.А, в писмен отговор на касационната жалба поддържа, че възраженията са неоснователни, тъй като не отговарят на съдържанието на мотивите към обжалваното решение, а като правна аргументация противоречат на установената съдебна практика по прилагане института на непозволеното увреждане при забава изпълнението на парични задължения.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа заключение, че обжалваното решение е недопустимо на основание чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ във вр. с чл. 128 - 132 ДОПК. Според прокурора, съгласно чл. 129, ал. 5 ДОПК органът по приходите е длъжен в 30 дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочената в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато е признато в полза на задълженото лице правото на получаване на суми, неправилно или недължимо платени въз основа на акт на органите по приходите,...