О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№22

Гр.София, 25.01.2013.г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева

Костадинка Недкова

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д.№ 119 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т. д.№ 119/12г. по описа на ВКС, ТК, І отд. Е образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1549/13.10.2011г., постановено по т. д.№ 418/10г. от Софийския апелативен съд, само в частта, с която е потвърдено решение № 407/23.04.2010г. по т. д.№ 601/08г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати по сметка на СГС на държавна такса в размер на 120754.50 лв. и на [фирма] /н./ разноски в размер на 31874.12 лв., съобразно отхвърлената, респ. прекратената част на исковете.

Касационната жалба следва да се разгледа по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Касаторът поддържа, че решението, което в обжалваната част има характер на определение, е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима с оглед на изискванията за редовност и като подадена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт.

За да постанови решението в обжалваната част за разноските въззивният съд е приел, че по исковете по чл. 694, ал. 1 ТЗ държавна такса не се внася предварително и разпоредбата на чл. 694, ал. 2 ТЗ следва да се тълкува в смисъл, че таксата се дължи както при отхвърляне на иска, така и при прекратяване...