Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК отм. вр.§ 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Р. КъмпаниЕ. срещу тази част от решението от 29.03.2007 год. по гр. д. № 1392/2004 год. на Софийски апелативен съд 3 с-в с която е оставено в сила решението от 30.09.2003 год. по т. д. № 1595/2001 год. на Софийски градски съд.

Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е допустима по смисъла на чл. 218в ал. 1 ГПК.

В нея се съдържа твърдение, че решението е постановено в нарушение на процесуалния закон – чл. 128 ал. 2 ГПК и чл. 154 ГПК отм. и на материалния закон – чл. 20 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД и чл. 111 б. в ЗЗД.

Ответникът по касационната жалба КремиковциА. (н), призован чрез синдика Б., не изразява становище.

Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж ал. 1 предл. 1 ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия приема следното:

Жалбата е неоснователна.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 355 ТЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Твърдението на ищеца КремиковциА. е, че по силата на сключен на 12.01.1996 год. договор за износ на произведената от дружеството продукция е възложил на РовотелА. (сега Р. КъмпаниА. да сключва от негово име и срещу възнаграждение външнотърговски сделки с трети лица за реализацията на тази продукция. В изпълнение на този договор, с поръчка от 13.11.1996 год. КремиковциА. е възложил на РовотелА. износа и външнотърговската продажба на 2078.878 м. т. горещовалцуван кнюпел. Продукцията е доставена до пристанище Б. З. и е изнесена от ответника за Т. Купувач по сделката е турското дружество KAPITAN DEMIR CELIK Endustrisi ve ticaret A.S. – И., което е заплатило на РовотелА. цената на стоката, възлизаща на 436563 щ. д. След реализацията на износа, на 20.01.1997 год. КремиковциА. заплатил на ответника възнаграждение в размер на 1163240 лв. Въпреки това, цената, получена от турския купувач не била отчетена от довереника, поради което претенцията е предявена по съдебен ред, ведно с обезщетение за забава възлизащо на 120000 щ. д., което в течение на производството по делото е увеличено на 203070.81 щ. д.

Последователно подържаната теза на Р. КъмпаниА. е, че е придобил възмездно процесната продукция от КремиковциА. и по сделката с турското дружество има качеството на продавач при условията на пряко договаряне.

Софийски градски съд е счел, че и двата иска са основателни изцяло. Присъдил е и законна лихва и разноски. Сезиран с въззивната жалба на Р. КъмпаниА., Софийският апелативен съд също е счел, че главният иск е основателен изцяло, а искът с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД – до размера на 114464.03 щ. д. Поради това е оставил в сила решението на СГС в тази част. В частта с която акцесорният иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД е отхвърлен, като необжалвано от КремиковциА. (н), въззивното решение е влязло в сила.

Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното:

Твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон се свързва с отказ на въззивния съд да приложи чл. 128 ал. 2 ГПК отм. по отношение на 7 документа, описани в касационната жалба, както и с отказ да бъдат изключени от доказателствения материал 4 документа, посочени в жалбата. Всъщност, съдържанието на касационната жалба възпроизвежда съдържанието на въззивната такава, вкл. позоваването на чл. 128 ал. 2 ГПК отм., чл. 152 ГПК и чл. 156 ал. 1 предл. 2 ГПК отм. по отношение на изброените документи. В рамките на въззивното производство с отделна молба от 18.04.2005 год. е било поискано представяне на документите, което съдът по реда на чл. 152 ГПК е допуснал, видно от протокола от с. з. на 14.05.2005 год., въпреки, че част от документите са били представени още в първоинстанционното производство. С молба от 24.03.2006 год. на КремиковциА. голяма част от документите са представени, а по отношение на непредставените подробно са обяснени причините, вкл., че такива документи не съществуват. Въззивният съд е събрал всички ангажирани от страните доказателства и е основал становището си на тях и на заключенията на назначените по делото експертизи. Т.е. твърдяното нарушение на процесуалния закон не е налице.

Не допуснато и нарушение на материалния закон. Становището на въззивния съд относно правната характеристика на договора от 12.01.1996 год. не се основава само на тълкуването на неговото съдържание, каквото е позоваването в жалбата. Съдът е изложил подробни съображения относно това, защо счита, че при доставката на горещовалцуван кнюпел Р. КъмпаниЕ. е действал като представител на КремиковциА., позовавайки се на документите по износа и всички релевантни доказателства, представени по делото. Подробно е обсъдил и съдържанието на споразумителния протокол от 08.10.1996 год. на който се е позовавал въззивникът-касатор. Що се касае до възражението по чл. 111 б. в ЗЗД, съдът го е разгледал, счел го е за частично основателно, поради което е редуцирал размера на присъденото обезщетение по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, поради което е отменил първоинстанционния акт е и отхвърлил претенциите за периода 06.01.1997 – 05.11.1998 год. (доколкото ИМ е депозирана на 05.11.2001 год.). Доводът по касационната жалба, че е следвало да бъде отхвърлен искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД изцяло е неясен, доколкото няма спор, че задължението по главницата не е било погасено в 3-годишния период, предхождащ ИМ.

Поради изложените съображения, съдът счита, че не са налице предвидените в закона основания за касиране на решението и то ще следва да остане в сила. Доказателства за направени по делото разноски от ответника пред настоящата инстанция не са представени и разноски не се присъждат.

Предвид на горното и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решението от 29.03.2007 год. по гр. д. № 1392/2004 год. на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.