Председателят на Върховния съд предлага ОСГК при Върховния съд да издаде тълкувателно решение по следните въпроси, по които съдилищата имали противоречива практика, а именно:

1. Може ли при наличие на осигурителна книжка, издадена за определен период от време, но необлепена със съответните марки за цялото това време, да се установява по съдебен ред трудов стаж за промеждутъците от време, за които книжката е нередовна.

2. Достатъчни ли са данните, вписани от работодателя в началото на осигурителната книжка и установяващи работодателя, датата на постъпване и напускане на работа, естеството на извършваната работа и размера на трудовото възнаграждение, без книжката да е облепена със съответни осигурителни марки, за да се признае, че трудовият стаж е положен от работника или служителя.

I. В предложението се изтъква, че по въпроса дали може да се установява по съдебен ред трудов стаж за промеждутъци от време, включени в периода, за който е издадена осигурителна книжка, без да е отбелязано, че през тези промеждутъци работникът или служителят е работил, съществували различни становища както в практиката на народните и окръжните съдилища, така и в практиката на Върховния съд.

Съгласно чл. 36 от Правилника за приложение на Закона за обществените осигуровки осигурителната книжка се издава за срок от една година, считано от 1 януари. В последствие, след 1928 г, когато е издаден правилникът, осигурителните книжки са издавани за по-голям период от време. Съгласно чл. 34 от същия правилник в осигурителната книжка се вписва името на работодателя, датата на напускане на работата и подпис на работодателя. На определеното за това място осигурителната книжка се облепва със съответни осигурителни марки. От това е ясно, че осигурителната книжка установява времетраенето на трудовия стаж на осигурения и това, че той е бил включен за това време в общественото осигуряване. Следователно с осигурителната книжка се установява един положителен факт. Но в осигурителната книжка не се вписват данни, които да установяват, че през известен период от време приносителят й не е бил на работа. Разбира се, че, ако такива данни има в книжката на бившата Инспекция по труда, то не може да се установява трудов стаж за такова време. Щом като осигурителната книжка не съдържа данни за времето, през което приносителят й е бил в безработица или изобщо не е бил на работа, то работникът или служителят, който през това време наистина е бил наето на работа лице, т. е. е бил в трудово-договорни отношения, има правен интерес да иска установяване на това обстоятелство по съдебен ред.

В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че попълването на данните в осигурителната книжка, както и облепването й със съответни осигурителни марки е било възложено от Закона за общественото осигуряване върху работодателя. Поради това непопълването на книжката за времето, през което наистина е положен трудов стаж, не е по вина на работника или служителя.

Разбира се, като се има предвид, че обикновено се касае до установяване на трудов стаж за сравнително отдалечен период от време, както и че отпускането на пенсия за старост въз основа на такъв трудов стаж довежда до задължение за общественото осигуряване, е ясно, че установяването по съдебен ред на трудов стаж за минало време трябва да се допуска след щателна проверка на обстоятелствата по делото. В тези случаи е особено наложително съдът съгласно чл. 4 ГПК да вземе дейно участие за изясняване на действителните права и интереси на ищеца по такъв процес.

Неправилно е да се иска от работника или служителя да доказва, че осигурителната книжка е загубена или унищожена, за да може да си служи със свидетелски показания за установяване на трудов стаж. Това становище би било законосъобразно, ако осигурителната книжка съдържаше данни и за установяване на времето, през което работникът или служителят е бил в безработица или не е бил наето на работа лице. А както се посочи, в осигурителната книжка не се съдържат такива данни. Ето защо забраната да се допускат свидетелски показания за установяване на обстоятелствата, за които законът изисква писмен документ съгласно чл. 134 ГПК, не се отнася до случая, тъй като не е предвидено по закона установяването на трудов стаж само с осигурителна книжка като писмен документ.

II. Вторият въпрос, поставен в предложението на председателя на Върховния съд, е дали за признаването на трудовия стаж са достатъчни данните, вписани от работодателя в началото на осигурителната книжка, без тя да е облепена със съответните осигурителни марки.

Върховният съд намира, че по този въпрос не може да се даде общо разрешение, а ще трябва във всеки конкретен случай да се преценява дали с осигурителната книжка се установява трудовият стаж на осигурения. Това разрешение следва от правния характер на вписването от работодателя, направено в осигурителната книжка.

Няма съмнение, че редовното вписване на данните в началото на осигурителната книжка и редовното й облепване с осигурителни марки са достатъчни за установяване на трудов стаж за времето, отбелязано по този начин. Но необлепването на осигурителната книжка с необходимите осигурителни марки не може да бъде пречка за признаване на трудов стаж. Това следва от разпоредбата на чл. 149 КТ, според която невнасянето на следващите се осигурителни вноски не лишава работника или служителя от правото да получава парични обезщетения, помощи и пенсия.

Освен това вписването в осигурителната книжка, направено от работодателя - частно физическо или юридическо лице, преди 9.IХ.1944 г., от правно гледище представлява частен документ по смисъла на чл. 144 ГПК. При позоваване пред органите на общественото осигуряване или на Управлението на пенсиите на такова вписване за зачитане на трудов стаж е възможно да се направят възражения както по същество, така и че от външна страна такова вписване буди съмнение относно неговата достоверност. Поради това признаване на трудов стаж въз основа на вписване само в началото на осигурителната книжка следва да се разрешава конкретно за всеки отделен случай. Ако не бъде зачетен трудовият стаж, това поражда правен интерес за работника или служителя да поиска по съдебен ред установяване на трудов стаж.