Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осми ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. В. ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВА ГЕОРГ. Х. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от председателяТ. В. по адм. дело № 8357/2021 Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на Исторически музей - Тутракан, подадена чрез пълномощник, против решение №74 от 1.07.2021 г. по адм. д. №55/2021 г. на Административен съд - Силистра, с което съдът е отхвърлил неговата жалба срещу решение № РД–02-14-204/1.03.2021 г. на ръководителя на Националния орган по Програма INTERREG V-A Румъния-България 2014 -2020 за определяне на финансова корекция. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че проведените обществени поръчки са разделени законосъобразно, тъй като общото между двете е наличието на компютърни елементи, но включените като предмет каски за виртуална реалност не са част от вида Компютърни системи, офис машини и оборудване. Касаторът поддържа възражения, идентични с дадените пред административния орган и изложени пред първоинстанционния съд. Сочи, че като възложител е разделил обществените поръчки с оглед различните потребности, които е имал с изпълнението на предметите по тях. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът ръководителят на Националния орган по Програма INTERREG V-A Румъния-България 2014 -2020 не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал и изяснил задълбочено, всестранно и пълно релевантните за спора фактически обстоятелства. Установил е, че във връзка с изпълнението на сключен между страните договор за предоставяне на финансиране по линия на ЕФРР и сключен договор за предоставяне на национално съфинансиране Историческият музей - Тутракан е провел две обществени поръчки за доставка на оборудване за Информационен център в Исторически музей - Тутракан в процедура по директно възлагане - чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП. Сключил е два договора за доставка и оборудване на информационния център на музея: договор от 2.03.2020 г. с „В. С. ЕООД за 2 бр. климатици, хладилник и мултифункционално устройство, съвместяващо функциите на копирна машина, принтер, скенер и факс, на стойност 13257, 77лв. без ДДС; договор от 30.04.2020 г. с „Ем Ел Пи Ес” АД за доставка и оборудване на каски с очила за виртуална реалност – 10 бр., компютърна конфигурация за VR-възпроизвеждане - 10 бр. и компютърна конфигурация за офис -1 бр., на стойност 29990 лв. без ДДС.

След постъпил сигнал за нередност административният орган е направил проверка и е установил, че част от стоките, предмет на доставките по двата договора за закупуване на оборудване за информационния център на музея, са със сходни характеристики и предназначение, а именно представляват „Компютърни машини, оборудване и принадлежности“, поради което възложителят е бил длъжен да обедини в една поръчка всички стоки от групата на компютърните и офис машини, при което многофункционалното устройство е следвало да бъде поръчано заедно с компютърните конфигурации и очилата за виртуална реалност, като ако това бе сторено, прогнозната стойност на поръчката би надхвърлила прага от 30 000 лева без ДДС и поръчката би следвало да се възложи по реда на чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП. На възложителя е дадена възможност за възражения, които ръководителят на НО е приел за неоснователни.

С оспореното пред първоинстанционния съд решение № РД–02-14-204/1.03.2021 г. органът е приел, че възложителят е допуснал нарушение на чл. 21, ал. 15 ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗОП, тъй като в рамките на дванадесет месеца бенефициерът, в качеството на възложител, е провел две процедури със сходен предмет „Компютърни и офис машини, оборудване и принадлежности“, които е следвало да бъдат обединени в една обща поръчка, проведена по реда на чл. 20, ал. 3 от ЗОП. Нарушението е квалифицирал като нередност по т. 2, ба от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), за което е определил финансова корекция 100% от допустимите разходи по договора за доставка от 2.03.2020 г. с изпълнител В. С. ЕООД.

Първоинстанционният съд е приел, че решението на ръководителя на НО е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на Историческия музей - Тутракан като неоснователна. Решението е правилно.

При постановяването му съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, извършил е проверка на установените от органа ревелантни факти, приел е и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което е обсъдил ведно с останалите доказателства по делото. Поради това е неоснователен касационният довод за допуснатото нарушение, още повече, че касаторът не сочи в жалбата си конкретни оплаквания в тази насока.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Мотивите на съда са подробни, задълбочени и съответни на приложимото право, поради което съдът препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК. Касаторът не навежда никакви нови твърдения, различни от поддържаните пред първоинстанционния съд. Поддържа становището си, че двете публични процедури са проведени с оглед задоволяване на различни потребности на възложителя, както и становището си, че VR каските с очила са стоки, които се включват в друг вид, а именно лабораторно, оптично и прецизно оборудване и не се причисляват към компютри и офис оборудване. Тези твърдения са неоснователи и изложеното от страната сочи на неяснота относно конкретния предмет на спора.

За да определи финансова корекция, органът, предвид направените от него констатации, е приел, че в рамките на дванадесет месеца възложителят е провел две процедури за доставка, по които е сключен един договор от 2.03.2020 г. за доставка на 2 броя климатици, хладилник и мултифункционално устройство, и един договор от 30.04.2020 г. за доставка на VR каски с очила и компютри - 10 бр., доставка на офис компютър - 1 бр. Правилно както органът, така и съдът са приели, че мултифункционалното устройство по своите характеристики и предназначение не е уред за домакинството, какъвто е хладилникът, нито е уред от вида на отоплително-охладителните уреди, какъвто е климатикът. Мултифункционалното устройство съвместява функции на принтер, скенер и факс, и е част от вида на „Компютърни и офис машини, оборудване и принадлежности“.

Правилен е изводът, че към момента на сключване на договора за доставка от 2.03.2020 г. възложителят е имал известност за нуждата от доставка на предметите по втората процедура. И това е така, защото и с двете процедури са проведени за задоволяване на една и съща нужда - оборудване на информационния център на музея. При правилно определяне на предмета на поръчката нейната стойност би надхвърлила 30 000 лв., което е основание за избор на изпълнител по друг ред, а не по по-облекчения ред чрез директно възлагане.

Релевантното обстоятелство в случая е дали има сходство между предметите на двете обществени поръчки, защото това е материалноправната предпоставка, която води до нарушаване на забраната, визирана в 21, ал. 15 ЗОП. Разпоредбата на член 3, ал. 1 ЗОП регламентира обектите на обществените поръчки. Националният законодател е приел да използва понятието обект на обществена поръчка, за да дефинира видовете дейности, които могат да бъдат предмет на обществена поръчка. Съгласно разпоредбата това са доставка на стоки, предоставяне на услуги и строителство. Понятието предмет на обществената поръчка не е дефинирано изрично от законодателя, поради което съдържанието на думата следва общоупотребимия български език, т. е това, върху което е насочена някаква дейност. Според чл. 21, ал. 15 ЗОП не се допуска разделяне на обществена поръчка на части с цел прилагане на ред за възлагане за по-ниски стойности, а съгласно чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП не се смята за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на две или повече поръчки с идентичен или сходен предмет, които не са били известни на възложителя към момента, в който са стартирали действия по възлагането на предходна обществена поръчка с такъв предмет.

За да е изпълнен фактическият състав на посочената от УО нередност по т. 2 от Приложение 1 към Наредбата, е необходимо осъществяването на три кумулативни елемента: да са възложени две или повече поръчки в рамките на 12 месеца; към момента на стартиране на дейностите по възлагане на първата поръчка възложителят да е наясно, че в рамките на 12 месеца ще трябва да възложи и други поръчки със същия предмет; към същия този момент възложителят да е запознат с обстоятелството, че общата стойност на поръчките би била основание за преминаване към друг ред за възлагане, приложим към по-високи стойности на поръчките. Безспорно, обективният елемент е изпълнен - възложени са две поръчки в рамките на 12 месеца. По отношение на другите две изисквания е релевантна датата на по-ранното възлагане и знание у възложителя за необходимост от възлагане на поръчка със сходен или идентичен предмет. Правилен е изводът на съда, а и това не е оспорено от жалбопадетля, че към момента на провеждане на пъвата поръчка му е било известно обстоятелството, че в кратък период ще възложи и друга обществена поръчка със сходен предмет на вече обявената и за постигане на една цел - оборудване на информационния център на историческия музей. Ако възложителят е включил стойността на многофункционалното устройство от първата поръчка във втората такава предвид сходността на групата стоки на доставката, то стойността на предмета на поръчката по сключения договор от 30.04.2020 г. ще надхвърли прага от 30000 лв. и ще изисква провеждане на друга процедура - по чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП. Твърдението на касатора, че конкретните обществени поръчки са обусловени от различните потребности на възложителя е неоснователно и не се подкрепя от доказателствата по делото. И двете процедури с една и съща дейност по доставка и оборудване и за задоволяване на едни и същи нужди, а именно оборудване на информационния център. Цитираната в касационната жалба съдебна практика е неотносима за конкретния случай. Като е приел, че са доказани материалноправните предпоставки на нередността, първоинстанционният съд е достигнал до правнообоснован извод за законосъобразно определяне на финансовата корекция.

Касационното оплакване за необоснованост на съдебния акт е бланкетно, а по същество е неоснователно. Съдът е изложил релевантната фактическа обстановка и въз основа на нея е формирал логически последователни и съответни на приложимото право правни изводи.

Предвид изложеното, като е приел подадената от Историческия музей - Тутракан жалба за неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №74 от 1.07.2021 г., постановено по адм. д. №55/2021 г. на Административен съд - Силистра.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Вачева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Г. п/ Станимир Христов