Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на С.Б от [населено място] срещу решение № 1648 от 13.03.2018г., постановено по адм. д. № 6337/2017г. по описа на Административен съд София – град, 33 състав, с което е отхвърлена жалбата на Н.Д, Д.И, Б.П, С.Б и И.П срещу Заповед № РД – 09 – 50 – 725 от 12.09.2014г. на Главния архитект на Столична община, с която е отказано да се изработи проект за изменение на план за регулация (ИПР) на с. К., прокарване на улица от о. т. 120 до о. т. 129 и изменение на улица от о. т. 129 до о. т. 132 между кв. 2, кв. 29 и кв. 30, район „Н. И" по внесеното заявление вх. № ГР-94-00-110/08.06.2012г.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподателят твърди, че с отварянето на исканата за проектиране улица, съществувала по стар регулационен план от 2001г., а впоследствие отпаднала, ще се осигури възможност за свързване на имотите им към техническата комуникация – водопровод и електрозахранване, съществуващи по ул. „И. В“, с която се иска свързване с исканата за поректиране улица.

О. Г архитект на Столична община изразява становище за недопустимост на касационната жалба, поради липса на посочени касационни основания, а алтернативно твърди неоснователност на същата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответниците Н.Д, Д.И, И.П, Ц.Й, П.П и З.Б, не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е частично недопустимо досежно частта за отказано изменение за уличната регулация в частта от о. т. 129 до о....