Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. С., подадена чрез старши юрисконсулт Х.О, против решение № 768/02.05.2017 г. по адм. д. № 1214/2016 г. на Административен съд - Варна в осъдителната му част. Твърди, че решението е недопустимо, поради това че е предявен иск срещу ненадлежен ответник, както и че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Алтернативно излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Д.Г, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.Пстанционният съд обосновано е приел, че от бездействието на ответника да изпълни своите задължения по осигуряване на адекватни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за ищеца са настъпили вреди. С оглед установената фактическа обстановка съдът е направил обоснован извод, че жалбоподателят е понесъл неимуществени вреди.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Административен съд - Варна е сезиран с искова молба, с която са предявени кумулативно съединени искове от Д.Г, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в З. [ място], за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 20 000 лева поради счупване на пръсти на десния му крак на 01.01.2011 г. при падане от леглото, находящо се на трето ниво, гипсиране на крака му едва на 05.10.2011 г. и отстраняване на гипса без провеждане на вторичен контролен преглед.

В уточняващи молби по делото ищецът посочва като ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ гр. С.. Конкретизира, че претендира...