Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на програмния оператор на Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“, чрез процесуален представител, срещу решение № 1806/20.03.2018г. на Административен съд София град по адм. д. № 409/2017г., с което по жалба на община П. е обявено за нищожно негово писмо №24-10-МЗ-15/18.11.2016г., в частта с която е наложена финансова корекция в размер на 1470лв, представляваща 5% на разходите по договор №Д-300/05.08.2015г. и е отменено писмо № 24-10-МЗ-15/18.11.2016г., в частта с която е отказана верификация на разходи по постъпило искане за междинно плащане рег. №1 по договор №24-10МЗ-15/23.04.2015г., като преписката е върната за ново произнасяне. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касационният жалбоподател сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приложил Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, като не е направил разлика между оперативна програма финансирана от фонд на Европейския съюз и програма финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че безвъзмездната финансова помощ се предоставя по силата на Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014. Налице е специална процедура, определена в система от актове, като в решението си съдът не е отчел спецификата и особеностите на правната рамка на ФМ на ЕИП. Производството по администриране и докладване на нередности, както и налагането на финансови корекции е предвидено в Системите за управление и контрол на Програма БГ08. Иска се отмяна на решението.
Ответникът, община П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав намира, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 от същия н. а.
Производството пред АССГ е образувано по жалба на община П. срещу писмо изх. № 24-10-МЗ-15/18.11.2016г. на Ръководителя на програмния оператор на Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“.
Като е проследил изписаната от органа фактическа обстановка, съдът е направил извод, че Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове намира приложение в случая.
Съдът е аргументирал, че е недопустимо кумулиране на изявление за налагане на финансова корекция, с изявление за отказ да се верифицират средства по искане за междинно плащане. Счел е, че в частта, с която в оспореното писмо е определена финансова корекция, същото се явява нищожно, поради неспазване на законоустановената форма за налагане на финансова корекция, съгл. чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. По отношение на отказа за верификация е счел, че е налице незаконосъобразност на същият, поради непосочени фактически и правни основания за недопустимост на съответния разход, съгл. чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ. С оглед изложеното е достигнал до извод за нищожност на оспорения акт, в частта, с която е наложена финансова корекция в размер на 1470лв., представляваща 5% на разходите по договор № Д-300/05.08.2015г., а в останалата част по отношение на отказа за верификация на разходи по постъпило искане за междинно плащане рег. №1 по договор №24-10МЗ-15/23.04.2015г. на Ръководителя на програмния оператор на Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ е отменил оспореното писмо като незаконосъобразно. Решението е неправилно.
При постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд е следвало на първо място да определи приложимата в случая правна рамка, което доколкото е извършено, е неправилно, при следните съображения от правна страна:
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт попада в приложното после на ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ предмет на закона е определяне на националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове са средствата от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Р.Б.М включените в чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ фондове не са средствата, предоставяни от Исландия, К. Л и К. Н в изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП. Р. Б е член на Европейското икономическо пространство съгласно Споразумение за участието на Р. Б и Румъния в Европейското икономическо пространство, ратифицирано със закон, обнародван в Държавен вестник, бр. 13 от 2008 г., като самото споразумение е обнародвано в Държавен вестник, бр. 19 от 06.03.2012 г., в сила за Р. Б от 09.11.2011 г.
В чл. 5 от Протокол 38б от Споразумението между Европейския съюз и Исландия, К. Л и К. Н. Р България е посочена като бенефициер наред с други страни – член на ЕС. В изпълнение на чл. 8, пар. 2 от Протокола между Р. Б, Исландия, К. Л и К. Н е сключен Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г., ратифициран със закон, обнародван в Държавен вестник бр. 95 от 02.12.2011 г. Правната рамка на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. е определена в чл. 2 от Меморандума и обхваща Протокол 38б към Споразумението за ЕИП относно Финансов механизъм на ЕИП 2009-2014 г., Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014, одобрен от Държавите донори в съответствие с член 8.8 от Протокол 38б, програмните споразумения, които се сключват за всяка програма, и насоки за изпълнение, приети от Комитета на финансовия механизъм. С оглед на така установената правна рамка за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ФМ на ЕИП изводът на съда, че оспореното писмо попада в обхвата на ЗУСЕСИФ, е неправилен.
Горното обосновава извод за неправилност на съдебното решение. Като е прогласил за нищожен, съответно отменил оспорения акт в посочените по-горе части, поради неправилно приложение на ЗУСЕСИФ, съответно непосочване на конкретни правни основания за отказа за верификация по ЗУСЕСИФ, без последният нормативен акт да намира приложение, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Пререшаването на спора по същество от касационната инстанция би лишило страните от една инстанция по фактите във връзка с приложимото право, което налага след отмяна на обжалваното съдебно решение, делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане при съобразяване на относимата правна рамка.
При новото разглеждане на спора, съдът следва да съобрази фактите във връзка с относимата правна рамка. Неправилното определяне на приложимия закон и формалната отмяна на обжалвания акт поради неприлагане на ЗУСЕСИФ, който не намира приложение в случая, препятства възможността касационната инстанция да установи правилността на фактическата обстановка, и едва след това да установи правилното приложение на правото. Нарушава се правото на жалбоподателя да се защитава срещу фактите по спора, като същите не са отнесени и към съответната им законова уредба.
Съобразно изхода на спора, при новото разглеждане на делото, съдът ще се произнесе и по искането на страните за присъждане на разноски.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ № 1806/20.03.2018г. на Административен съд София град по адм. д. № 409/2017г.
ВРЪЩА делото на друг състав на Административен съд София град за ново разглеждане. Решението е окончателно.