Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар С. П. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаМ. М. по адм. дело № 8365/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. И. против решение № 562 от 27.04.2021 г., постановено по адм. дело № 985/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й против акт за узаконяване № 1/ 12.09.1991 г., издаден от главния архитект на Общински народен съвет-Варна. Жалбоподателката твърди, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон (уточнение на касационната жалба). Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се прогласи нищожността на акта за узаконяване.

Ответникът – главен архитект на община – Варна, както и ответниците Г. П., М. И., Н. Т., С. Б. и П. Я. не изразяват становище.

Ответникът Г. Г. оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид касационните основания посочени в жалбата и данните по делото констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Решението на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.

При съобразяване с доводите, които са за нищожност на акт за узаконяване № 1 от 12.09.1991 г., издаден от главния архитект на Общински народен съвет - Варна, поради нарушение на действащите към датата на издаване материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление.

В съответствие с изложеното, при правило тълкуване и прилагане на закона и обосновано от доказателствата, административният съд приема, че оспореният акт за узаконяване не е нищожен.

С обжалвания акт за узаконяване № 1/12.09.1991г., издаден от главния архитект на Общински народен съвет - Варна, на основание чл. 180 ЗТСУ (отм.) са узаконени по заявление № ТСУ 9400/Р-9/30.05.1991г., подадено от Р. Н., три стаи и входно антре с размери до 40 кв. м., съгласно одобрения архитектурен проект, построени през 1969 г. като пристройка към съществуваща сграда в имот пл. 2, кв. 2 по плана на 26-ти микрорайон, гр. Варна. Актът е издаден след одобрени частична квартално – застроителна разработка относно начина на застрояване и архитектурен проект и заплащане на съответните такси.

При тези факти административният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен съгласно чл. 162, ал. 2 вр. чл. 57 ЗТСУ ( отм.) орган и при спазване на изискванията за форма, а при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до липса на волеизявление и да са основание за неговата нищожност.

Законосъобразно и в съответствие с доказателствата е и заключението на решаващия съд, че при издаване на акта за узаконяване не са допуснати нарушения на материалноправни разпоредби, които да са основание за неговата нищожност.

Принципно следва се посочи, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган.

В случая административният съд правилно приема, че посочените условия не са изпълнени и актът за узаконяване е издаден в съответствие с действащите към момента на постановяването му разпоредби, а доводите на жалбоподателката Иванова в обратен смисъл са неоснователни. Законосъобразно е преценено, че административният акт е издаден по заявление на легитимирано лице, тъй като заявителката е титуляр на право на строеж в имот пл. 2, кв. 2 по плана на гр. Варна, в който са узаконените сгради (удостоверение за наследници на Г. Н., нот. акт № 126, дело № 6234/ 1984 г.). При издаване на акта са спазени изискванията на чл. 180 ЗТСУ (отм.), който допуска узаконяване на строежи извършени преди влизане на закона в сила, които са в съответствие с действащите към момента на изграждането им или към момента на узаконяване разпоредби. Правилно е прието, че в случая действащите разпоредби по устройство на територията са спазени, а узаконяването е допуснато при условията на чл. 148, ал.1, т. 1 и чл. 151 ППЗТСУ (отм.), като временен строеж - пристройка до 40 кв. м. към съществуваща малкоетажна сграда, тъй като е установено, че имотът, в който попадат сградите, е засегнат от предвидено по регулационния и застроителен план мероприятие на държавата (заповед за отчуждаване от 1989г., отменена през 1997 г.). По тези съображения като достига до заключение, че актът за узаконяване е издаден в съответствие с нормативните изисквания и не е нищожен, а жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне, съставът на Административен съд – Варна постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства.

Допълнително следва да се посочи, че нарушенията на цитираните по - горе норми на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), дори да са допуснати, биха могли да обосноват незаконосъобразност, но не и нищожност на акта за узаконяване. Както вече се посочи, за да се направи обратен извод, следва да се установи противоречие на акта с материалния закон, което да е толкова съществено, че да води до пълна липса на условията за неговото издаване, т. е. актът да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт с такова съдържание на никакво основание. В случая оспореният акт за узаконяване не е засегнат от пороци с подобна тежест и не поражда нетърпими от правния ред последици, а доводите на жалбоподателката, поддържани и в касационната жалба, за нищожност на същия поради липса на легитимация на заявителката и обстоятелството, че имотът е отчужден за мероприятие на държавата, предвидено по регулационния и застроителен план, са неоснователни.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна решението на Административен съд – Варна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 562 от 27.04.2021 г., постановено по адм. дело № 985/2019 г. по описа на Административен съд – Варна.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. М. п/ Бранимира Митушева