Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Въжени линии“ ЕАД гр. С., представлявано от адв.. К като пълномощник на К.К в качеството му на изп. Директор на дружеството, подадена срещу решение №205/10.01.2018г., постановено по адм. Дело №9339/2017г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се развиват подробни съображения за неправилност на решение, съставляващи касационни оплаквания по чл. 208, т. 3 АПК – поради необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт. Оплакванията са доразвити в становище по съществото на спора на адв.. Й, процесуален представител в касационното производство на жалбоподателя.
Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП София - не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град /АССГ/ е законосъобразността на заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 301116/26.07.2017г. на директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП София, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" и „забрана за достъп до него“ за обект - паркинг, находящ се в гр. С., кв.Симеоново, 1-ва лифтова станция", стопанисван от „Въжени линии“ ЕАД.
За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
На 15.02.2017г., при извършена проверка на търговския обект - паркинг, от проверяващи лица, служители на ТД на НАП София, е установено, че в обекта не се съхранява и не е представена до завършване на проверката книгата за дневните финансови отчети за действащото ФУ – нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез ФУ, издадена от МФ.
За установеното нарушение на търговеца е съставен на 15.05.2018г. акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Няма данни по делото е да е издадено наказателно постановление. С оспорената заповед директорът на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП София е наложил на „Въжени линии“ ЕАД ООД принудителната административна мярка. Видно от протокола за извършена проверка е, че при контролна покупка на услуга е издаден касов фискален бон, не е установена разлика в разчетената и фактическата касови наличности, в обекта – паркинг – не се съхранява книгата за дневник финансови отчети на ФУ, която обаче преди приключване на проверката и представена на проверяващите органи. Предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ е осъществено чрез запечатване на офис – помещение. В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства – договори и удостоверение, издадено от „ЦГМ“ ЕООД, от които е видно, че за стопанисвания имот от „Въжени линии“ ЕАД – лифтена станция и паркинг към нея - е учредено временно право на преминаване за ползватели „Симеонов резиденшъл парк“ ООД и „Венид-гео“ ООД, върху него е ситуирано и обръщалото на крайна спирка на автобусна линия №122 от столичния градски транспорт.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в изискуемата от закона форма и при съобразяване с целта на закона. Съдът е приел също, че заповедта е законосъобразна, тъй като били установени материално правните предпоставки за налагане на ПАМ, а именно – констатираното нарушение - несъхраняване в обекта на книгата за дневните финансови отчети на ФУ. Приел е, че разпореждането за запечатване на обект „паркинг“ е изпълнимо чрез запечатването на обекта – офис, в който се намира касовият апарат и се извършва издаването на билети. Счел е, че с реализиране на изпълнението на заповедта върху обект - офис – не се нарушават правата на трети лица, ползващи съседните жилищни комплекси и спирката на градския транспорт, поради което възражението за несъразмерност се явява неоснователно.
Решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискуемата форма, като е мотивирана. При издаване на заповедта обаче са допуснати нарушения на административно-производствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон, както и необоснованост на акта.
Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС се налага с преустановителна и превантивна цел, а именно да се преустанови извършването на конкретно административно нарушение и да се предотврати последващото му извършване. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ всяко лице със стационарен търговски обект е длъжно да съхранява в търговския си обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година. Видно от събраните доказателства по делото е, че при започване на проверката на обекта – паркинг – на 15.02.2017г. книгата не е била представена и е прието, че не съхранявана в обекта. Към момента на приключване на проверката обаче книгата е представена. В този случай първоначално формално са били налице признаците на констатираното административно нарушение, но към релевантния момент на издаване на административния акт – заповед за налагане на ПАМ – нарушението не е било налице, тъй като липсата е отстранена още преди приключване на проверката от контролните органи. Нарушението е преустановено веднага след неговото установяване, с което е ликвидирана опасността от продължаването му или от настъпване на вредни последици за фиска. Само поради тази причина административният акт не е следвало да бъде издаван, тъй като липсват предпоставките за това – ФС по чл. 188, ал. 1, т. 1, б.“д“ ЗДДС /ред. ДВ бр. 97/2016г./, вкл. е отпаднала необходимостта от прилагане на ПАМ с оглед целения от законодателя преустановителен и превантивен характер на мярката. Несъответствие с целта на закона е налице и с оглед недопустимото забавяне на контролните органи за издаване на акта с повече от 5 месеца след извършената проверка и повече от 2 месеца след издадения АУАН, за което не се сочат обективни препятстващи причини. Целта на закона не може да бъде реализирана поради необяснимото забавяне във времето на действията на органа по издаване на акта.
Извън горното и независимо от него, се констатира и друг порок на заповедта, който незаконосъобразно е приет от административния съд за несъществен. В заповедта за налагане на ПАМ е прието, че нарушението е извършено в „търговски обект – паркинг“, съответно и спрямо същия обект е наложена ПАМ. Този обект обаче не представлява търговски обект съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата вр. с т. 41 ДР ЗДДС вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като е неограден терен - място на открито, на което не се извършва продажба на услуги, каквато дейност се извършва в покритото помещение в близост до паркинга, в което се намира и действащото ФУ. При издаване на ПАМ е допусната грешка в обекта, която е неотстранима, води до липса на ФС на нарушението, а оттам и до незаконосъобразност на заповедта. Допуснато е съществено нарушение, което също така прави заповедта и неизпълнима спрямо обекта, за който е наложена ПАМ. Не е маловажно също, че обектът, за който е наложена ПАМ – паркинг, се ползва и от трети лица за частни и публични нужди, поради което е налице и неоснователно засягане на чужди права, несъразмерност на наложения ПАМ предвид целта му и последиците от него.
По изложените съображения касационният съд намира издадената заповед за незаконосъобразна, с оглед на което е следвало да бъде отменена. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата срещу акта, първоинстанционният съд не е приложил правилно материалния закон, постановил е необосновано решение, което следва да бъде отменено като неправилно и вместо него - постановено друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което оспорената заповед бъде отменена.
Касационният жалбоподател претендира заплащането на разноски в съдебното производство, които се дължат в размер на 75лв., представляващи заплатени държавни такси. Не са представени доказателства за заплатени адвокатски хонорари.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №205/10.01.2018г., постановено по адм. дело № 9339 по описа на Административен съд София-град за 2017г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед за налагане на принудителна административна мярка № 301116/26.07.2017г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП София.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите София да заплати на „Въжени линии“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., кв.“Симеоново“, Първа лифтова станция, с ЕИК 121321327, сума в размер на 75лв. /седемдесет и пет лева/ за разноски по делото. Решението е окончателно.