Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване.

Касаторката адв. Е.З от [населено място] обжалва Решение № 3 от 28.02.2018 г., постановено по адм. д. № 485/2017г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата й против Решение №2153-17-208/17.11.2017г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено Разпореждане №2139-17-498/05.10.2017 г. на ръководителя на „Пенсионното осигуряване” при ТП на НОИ –Русе за отказ да бъде изменена пенсията за осигурителен стаж и възраст на Е.З.Т, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Счита, че правото й да поиска преизчисляване на размера на получаваната от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст, произтича от разпоредбата на чл. 46, ал. 11 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж/нова/,в сила от 01.01.2017г. Молбата към съда е да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и спорът решен по същество. Прилага и подробна писмена защита.

Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Русе не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура сочи, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа, че постановеното съдебно решение е в съответствие с материалния закон. Съдът правилно е счел, че разпоредбата на чл. 46, ал. 11 от НПОС е създадена с оглед приетото и влязло в сила от 01.01.2017г. изменение на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, по силата на която, за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, или това са авансово внесените вноски, т. е. дори и да не са внесени окончателните вноски, определени по реда на чл. 6,...