Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.П, от [населено място], област [област] против решение № 114 / 30.06.2017 г. по адм. дело № 97 / 2017 г. на Административен съд – Кюстендил. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 70, ал. 9 и ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развиват се съображения, че административният съд не е отчел обстоятелството, че пенсионните органи не са съобразили задължителните указания на съда при предходното разглеждане на спора.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

С решение № 114 / 30.06.2017 г. по адм. дело № 97 / 2017 г. Административен съд – Кюстендил е отхвърлил жалбата на Д.П, от [населено място], област [област] срещу решение № 2153 – 09 – 6 / 14.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / 12.01.2017 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ. Решението е правилно.

По делото е установено, че с влязло в...