Образувано е по касационен протест на прокурор при Районна прокуратура – Асеновград срещу Решение № 74/12.01.2018 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 3132/2017 г., с което е отхвърлен протестът му с искане за обявяване на нищожността на Заповед № А-656/11.05.2011 г. на кмета на община А., одобряваща изменение на ПУП – план за регулация и застрояване с работен устройствен план за УПИ III-общ. и IV-общ., кв. 80 по регулационния план на гр. А..
От ответниците кметът на община А. е на становище за неоснователност на протеста, ЕТ „Иватом – И.М“ и „Еврострой – 2000“ ЕООД не изразяват позиция по протеста.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност като краен резултат на атакуваното решение.
Касационният протест е допустим, но неоснователен.
1. Подаденият пред първоинстанционния съд протест е мотивиран с изготвянето и подписването на графичната част на проекта на подробен устройствен план от некомпетентно лице - заемащият длъжността главен архитект на общината към този момент, без да притежава техническа и проектантска правоспособност в нарушение съответно на чл. 229, ал. 1 и чл. 230, ал. 1 ЗУТ.
2. а. Нищожността на административните актове се свързва с извършени нарушения при тяхното издаване, които изключват възникването на целените от административния орган правни последици. Некомпетентността на органа, издател на акта, винаги води до нищожност, независимо до кой от видовете компетентност се отнася – материална (предметна), местна или компетентност по степен. В останалите случаи – на процесуални пороци в широкия смисъл и противоречие с материалния закон, преценката за действителността на административния акт е винаги конкретна и се обуславя от тежестта на порока, от който е засегнат.
б. За да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с процесуалния закон трябва да е приравнимо на липса на форма, респ. на волеизявление, а с материалния закон – да е дотолкова съществено, че да доведе до пълно отсъствие на предпоставките за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Тези критерии за разграничение са възприети от теорията и съдебната практика.
3. Условията за признаване на технически и проектантски ценз на лицата, изработващи устройствени схеми и планове, са от материалноправен характер. Самото изготвяне на проектите е част от динамичния фактически състав, чийто заключителен акт е протестираната заповед. Чл. 230, ал. 1 (в приложимата редакция – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) вр. чл. 229, ал. 1 ЗУТ установява административнопроизводствено правило за всички процедури по създаване и одобряване на ПУП. Доколкото процесуалните нарушения в общия случай, дори и да са съществени, пораждат отменяемост на административния акт, евентуална нищожност следва да се търси в особено съществен порок, който се е отразил на съдържанието на акта и създава нетърпимо от правния ред противоречие с материалния закон.
а. Конкретната заповед не е засегната от толкова тежко и радикално несъответствие, както правилно е приел и административният съд, дори и при положителен отговор на въпроса за допускане на твърдените нарушения, вкл. и относно основанията за несъвместимост по чл. 230, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ (редакция – ДВ, бр. 79 от 2006 г.) между изпълняваната от главния архитект на общината служебна функция и дейността по изготвянето на проекта на ПУП.
б. Одобряващата ПУП заповед е издадена на основание чл. 16 ЗУТ от компетентен по смисъла на чл. 129, ал. 2 ЗУТ орган. Акт с подобно съдържание е по принцип допустим от правния ред както в частта на разпоредените правни последици относно регулацията – от два УПИ са образувани три нови при яснота относно границите на обхванатата от плана територия, така и по отношение на застрояването – при изследването от съда на предвидените параметри на установения режим на застрояване не е констатирана колизия с нормативите за устройствената зона. Впрочем, в протеста по същество не се и твърдят особено съществени нарушения, отнасящи се до регулационните или застроителни предвиждания като възможна последица от евентуално нарушение на правилата за изработване на проекта, в частност – правоспособността на проектанта. От друга страна, противно на довода в сезиращия първоинстанционния съд протест, наличието на компетентност като условие за валидност на заповедта се преценява за органа – неин издател, а не спрямо лицата, изработващи актове, които подготвят крайния акт в производството. Затова от некомпетентността на проектанта по хипотеза не би могло да възникне основанието за недействителност по чл. 146, т. 1 АПК.
4. Правилно е и отхвърлящото протеста съображение на съда, черпено от факта, че подробният устройствен план е приложен по смисъла на § 22 ЗРЗУТ по отношение на УПИ III-2, 4, общ. и в двете му части – регулацията и застрояването.
а. С прилагането му планът е постигнал резултата, към който е насочено неговото одобряване. Съдебното отричане на възникналите от ПУП последици би накърнило принципа за предвидимост и сигурност в инвестиционния процес (подчинен на предвижданията на плана). Стоящият зад него интерес е противопоставим на степента, в която е намерило израз отклонението на административния акт от изискванията за законосъобразността му.
б. Подобна позиция съответства и на забраната по чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗУТ за изменение на одобрен при съществени закононарушения план, когато той е приложен.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
Неоснователността на касационния протест е основание за възстановяване в полза на администрацията на платеното и заявено в срок адвокатско възнаграждение от 600 лв. за настоящата инстанция.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74/12.01.2018 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 3132/2017 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б да заплати на община А. сумата от 600 (шестстотин) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.