Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано по касационна жалба на П.Т от гр. [населено място], срещу решение № 461/ 28.02.2018 г. по адм. дело № 3036/2017 г. на Административен съд–Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност, се иска неговата отмяна.

Ответникът– кметът на община К., не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-02-376/12.10.2017 г. (РД-02-09-376) на кмета на община К., с която, на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - „Дървена барака с котел към сградна инсталация за топлинна енергия“, находящ се в УПИ XXVIII- 1364, кв. 81 по плана на гр. К., одобрен със заповед № 902/09.02.1982 г. на зам. председателя на ИК на ОНС, гр. П., попадащ в ПИ 39921.501.670 по КККР на гр. К., одобрени със заповед № РД-18-13/19.02.2009 на ИД на АГКК. Прието е, че се касае за строеж от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, изграден без строителни книжа, в несъответствие с предходните и сега действащия план, който не попада в приложното поле на § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Изложени са подробни мотиви за приложимите строителни правила и норми по отменения ЗТСУ, с оглед липсата на основание за квалифициране на строежа като търпим.

Така постановеното решение е законосъобразно...