Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Д. ЧЛЕНОВЕ:Е. К. СЛАВИНА ВЛАДОВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от съдиятаЕ. К. по адм. дело № 8374/2021 Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК.

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Керемедчиев, против решение №3983 от 17.06.2021г. постановено по адм. дело №443/2021г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.209, т.3 АПК. Представя като писмено доказателство изричен отказ от 21.07.2021г. на гл. архитект на СО.

Ответникът: Л. К., чрез процесуалния й представител - адв. Г., оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли, на основание чл.172, ал.3 АПК да бъде отменен и постановения изричен отказ на гл. архитект на СО от 21.07.2021г. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Пред АССГ е бил оспорен мълчалив отказ на гл. архитект на СО да издаде Удостоверение за търпимост на незаконен строеж:Едноетажна масивна пристройка, частично долепена до северната и западна фасади на сграда с идентификатор 68134.514.516.2, по заявление от 02.12.2020г. на Л. К..

Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото е приел, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и го е отменил, като е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Установил е, че процесния строеж е построен върху ПИ с идентификатор 68134.514.516 по КККР на гр.София, р-н Сердика, СО, който е публична общинска собственост и че представлява допълващо застрояване по чл.42, ал.2 ЗУТ, който от запад покрива съществуваща масивна ограда на страничната регулационна линия. Приел е още, че тази едноетажна пристройка представлява строеж, за който няма строителни книжа, както и че е извършен в периода 1998-1999г., съгласно 2 бр. нотариално заверени декларации на Д. К. и Е. Г.. Съобразно това е извел извод, че за него е приложима разпредбата за търпимост на §127, ал.1 ПЗР на ЗИДЗУТ и с оглед на това, че строежът е бил допустим по действащите към момента на изграждането му разпоредби или съгласно нормите на действащия към момента ЗУТ. Позовал се е на чл.42, ал.2 ЗУТ, както и на спазване на устройствените показатели за застрояване на имота, съгласно УЗ Зона за общественообслужващи дейности по ОУП.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

По делото е установено, че съгласно действащия ПУП за м.ГГЦ Зона В-15, гр.София, одобрен през 1985г. и 1998г., процесният строеж попада в границите на УПИ II - за ОДЗ и трафопост, кв.38а. В този имот са построени и съществуват като сгради на основното застрояване: ЦДГ Княгиня М.Луиза /в северната част на имота/ и жилищна сграда в югозападната му част, със застроена площ 78.40кв. м., собственост на ответницата и двете й дъщери. Процесната едноетажна сграда представлява пристройка от север и запад на описаната жилищна сграда и се ползва за живеене /дневна с кухненски бокс, спалня и тоалетна, с обща площ около 37 кв. м./.

При тези данни, незаконосъобразни са изводите на съда, че процесният строеж е търпим, в хипотезата на §127, ал.1 ПЗР на ЗИДЗУТ. На първо място търпимите строежи по §127, ал.1 трябва да са изградени в периода от обнародване на ЗУТ - 02.01.2001г. до влизането му в сила - 31.03.2001г., който период се явява четвърти, като продължение на периодите по §16, ал.1, 2 и 3 ПР ЗУТ, относими към търпимостта на незаконните строежи. В случая процесният строеж, съгласно приетото от съда, е извършен през 1998-1999г. за който период са приложими §16, ал.2 и 3 ПР ЗУТ, но не и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ, както е прието от съда. При строителство в този период и двете разпоредби изискват като условия за търпимост строежът да е бил допустим по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, както и да е деклариран от собствениците му пред одобряващите органи до 31.12.1998г. / по ал.2/ и в 6-месечен срок отобнародване на ЗУТ, т. е до 02.07.2001г. / по ал.3/.

В случая не е доказано такова деклариране пред одобряващите органи, с което не е изпълнено едно от условията за търпимост. Освен това не е налице и условието да е допустим по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Процесната пристройка е нов строеж, извършен през 1998-1999г., с предназначение - жилище, в противоречие с предвижданията на действащия ПУП, който не допуска такова застрояване за жилище. УПИ II е отреден за ОДЗ и трафопост и се ползва като такъв, като съществуващата жилищна сграда, към която е пристроена процесната е заварена. Пристройката към нея, предмет на оспорената заповед, не е допълващо застрояване, защото не попада сред сградите по чл.41, ал.1 и чл.42 ЗУТ, имащи характер на допълващо застрояване. Поради това тя представлява основно застрояване в имота, което е недопустимо и в противоречие с предвиденото предназначение по ПУП.

При отсъствие на две от условията за признаване търпимост на строежа по §16, ал.2 и 3 ПР ЗУТ, същият се явява нетърпим, поради което мълчаливия отказ, последван от изричен такъв, за издаване на удостоверение за търпимост, се явява законосъобразен.

Като е обосновал други изводи, противно на изложените и на събраните доказателства, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Л. К. против мълчалив отказ, последван от изричен отказ от 21.07.2021г. на гл. архитект на СО, като неоснователна.

При този резултат и направеното искане, на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 150 лева, платими от ответника.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №3983 от 17.06.2021г. постановено по адм. дело №443/2021г. на Административен съд София-град, второ отделение, 29-ти състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. К., чрез пълномощника й - адв.С. Г., против Мълчалив отказ на главен архитект на Столична община за издаване на удостоверение за търпимост на незаконен строеж, по нейно Заявление от 02.12.2020г., последван от Изричен отказ №РА-52-40/21.07.2021г. на гл. архитект на Столична община.

ОСЪЖДА Л. К., от гр.София, с ЕГН [ЕГН], да заплати на Столична община сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Илияна Дойчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емилия Кабурова

/п/ Славина Владова