Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от В. М. М. от гр. Д., подадена чрез пълномощника й адв. Н. Георгиев, срещу решение № 3074 от 11.10.2010 г. по адм. дело № 2010/2010 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № 100900296 от 14.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. К., потвърден с решение №63/15.01.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" в ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С., е изразил становище за правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на В. М. М. срещу ревизионен акт № 100900296 от 14.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. К., с който по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК са определени задължения за данък по ЗОДФЛ за 2003 г. в размер на 33 301, 06 лв. и лихви в размер на 23 612, 61...